Суеверието за черната котка: Дявол ли пресича пътя ни?

Е дно от най-старите суеверия е, че когато черна котка пресече пътя ни, е на лош късмет.

Но как и къде е започнала връзката между черните котки и лошия късмет?

Произход на суеверията за черната котка

Връзките между хората и котките могат да бъдат проследени до някои от най-ранните цивилизации в света, най-вече древен Египет, където котките са били считани за божествени символи.

Котките също се появяват в гръцката митология. По-специално се свързват с Хеката - богинята на магията, магьосничеството, луната и вещерството, която е описвана като имаща котка едновременно за домашен любимец и познат (свръхестествено същество, което помага на вещиците, според европейския фолклор).

Писмените сведения свързват черните котки с окултизма още през 13 век, когато официален църковен документ, наречен „Vox in Rama“ е издаден от папа Григорий IX на 13 юни 1233 г. „В него черните котки са обявени за въплъщение на Сатаната“, казва Лейла Морган Уайлд, автор на „Черните котки разказват: истински приказки и вдъхновяващи образи“. „Указът бележи началото на инквизицията и санкционирания от църквата лов на еретици и/или вещици. Първоначално той бил предназначен да потуши нарастващия култ на луциферианците в Германия, но бързо се разпространи в цяла Европа."

Котките и вещиците са били разглеждани като заплаха за ранната християнска църква

В допълнение към ранната си връзка със Сатаната, котките също станали неразривно свързани с вещиците в средновековна Европа. Според автора на книги Керидуен Фалингстар, вещиците са практикували езичество в Европа преди появата на християнството.

Въпреки че ранната християнска църква в Европа е съжителствала с вещици, когато църквата придобива власт, тя заявила, че те вижда вещиците като пряка конкуренция в спечелването на сърцата и умовете на хората. Тогава църквата започнала да ловува, преследва, измъчва и убива вещици, обяснява тя.

„Вещиците почитат естествения свят, като имат дълбоко уважение към растенията и животните“, казва Фалингстар. „Следователно привързаността между човек и животно започнала да се разглежда като „дяволска“, а възрастната дама с нейните котки станала подозрителна.“

Но не само връзката, която измислили между вещиците, котките и дявола, плашила ранните християни: те също ги виждали като заплаха. „Котките, като жените, обвинени в магьосничество, са склонни да проявяват здравословно неуважение към властта“, отбелязва тя. „Те не се лаят, като кучета, дори на недостойните. В църквата не са толерирали нито независими жени, нито независими животни."

В някакъв момент връзката на вещиците с котките се стеснила до черните котки, въпреки че Фалингстар казва, че не е напълно ясно защо се е случило това. „Връзката между вещиците и черните котки в частност вероятно е въображаема, но е възможно черните котки да са по-добри хищници, тъй като не могат да се видят през нощта и следователно имат предимство при лов“, обяснява тя. "Вещиците препочитат по-практичното."

Котките били обвинени в разпространението на чума

През Средновековието не е било необичайно котките да бъдат убивани, като се има предвид връзката им със злото, казва Даниел Компора, доцент по английски език и литература в Университета в Толедо. Някои хора дори стигнали дотам, че обвинявали котките за разпространението на бубонната чума и използвали това като друга причина да се отърват от тях. Въпреки това, техният зле замислен план дал обратен ефект.

„По ирония, убийството на котките спомогнало за разпространението на чумата“, обяснява Компора. „С намаления брой котки се увеличил броят гризачи и съответно болестта се разпространила бързо."

Произход на суеверието за черната котка, пресичаща пътя

Като се има предвид вярата в средновековна Европа, че дяволът и вещиците са били способни да приемат формата на черни котки, има смисъл, че суеверието около пресичането на пътищата им се е развило, казва Фийби Милъруайт, фолклористка и художник. „Следователно черна котка, пресичаща пътя ви, може всъщност да е на мисия от вещица“, отбелязва тя. „Също толкова лесно може да е прикрит дявол. А никой не иска дяволът да пресича пътя му. Това обяснява защо черна котка, пресичаща пътя ви, се смята за лоша поличба."

Тази представа се е запазила и в Ренесанса, казва Фалингстар, когато черна котка, пресичаща пътя ви, е показвала, че вещица е изпратила някого, за да ви навреди. „Много селяни от онова време са ходили до най-близката църква, за да платят за свещеник, който да ги благослови и да ги отърве от всяко проклятие, което може да е наложено от котката“, казва тя. „Тъй като това бил източник на доходи за църквата, подобни страхове вероятно са били насърчавани."

Но идеята, че черните котки са лош късмет, не е универсална, според Компора. Всъщност някои култури вярват, че черните котки носят късмет.

„Приликата им с богинята котка Бастет ги накара да бъдат почитани в древен Египет“, обяснява той. „В други страни, като Шотландия и Япония, е известно, че те означава просперитет."