Кръстьо Петков: Царските имоти и политическият морал на БСП

С�м �монархизъм в действие! Така може да се определи позицията на парламентарната група на БСП по повод мораториума върху сечта в реституираните гори на Симеон Сакскобургготски.

Законопроектът беше одобрен, но с гласовете на десницата и националистите. ДПС не го подкрепи, социалистите - също!

Казусът наглед е малозначим. Няма да е коректно обаче, ако го причислим към текущите схватки между старите и новите управляващи.

Спорът за т. нар. царски имоти има 11-годишна история.

В нея са записани поучителни факти за поведението на избраниците на народа, когато е трябвало да се произнесат дали собствеността, получена от ексмонарха след 1998 г., е легитимна, или е резултат на незаконно присвояване.

Случаят с ДПС е ясен. Движението ползваше името на Симеон , за да атакува властта още през 90-те години на миналия век. После стана негов младши по численост и старши по опит и претенции партньор в правителството.

ДПС и НДСВ циментираха либералния съюз и през мандата на тройната коалиция. Осем години в горския сектор по съседски печелеха царски и депесарски фирми: първите, като добиваха дървесина от спорни участъци; вторите, като бракониерстваха в държавни масиви.

Доган е доказал, че не забравя добрините, сторени в името на неговото оставане във властта. Днес връща услугите на Симеон, без да дължи някому обяснение.

Но за бившите социалисти предколедният дебат за царския мораториум се оказа истинско изпитание. Те не само не го издържаха, но и публично се отрекоха от исторически изстрадани позиции...

Първото отричане е от близката история. По-точно от всички позиции и документи на "Коалиция за България", свързани с казуса за царските имоти (2001-2005).

Но и преди тези четири години, когато бяха активна опозиция, социалистите винаги са заявявали своето категорично "не" на реституционните и властовите претенции на ексмонарха!

А от 2003 г., след публикуването на книгата на Марко Рясков и поредица публикации в "Труд", БСП водеше яростна парламентарна битка за отмяна на административните актове, с които държавни по произход и статут имоти бяха върнати на царя-премиер.

За сведение на непосветените

първият мораториум беше внесен в деловодството на НС още през 2004 г.

Проектът беше подготвен от адвокат Атанас Железчев с подкрепата на Яне Янев и предложен на лявата коалиция от пишещия тези редове.

Гласувахме документа почти единодушно, като най-напред под него се подписаха: Сергей Станишев (бъдещ премиер); Любен Корнезов (бъдещ председател на НС); Александър Арабаджиев (бивш конституционен съдия); Янаки Стоилов, Георги Божинов и други емблематични имена.

Проектът за мораториум тогава получи експертна подкрепа от Съвета по законодателството към НС, ръководен от проф. Васил Мръчков.

Какво ще кажат днес другарите социалисти? Кога са били прави: през 2003-2005 г. или през 2009 г.? Нали предметът на правния спор и статутът на НС не са се изменили? Нито пък Яне Янев, сегашният вносител, е подготвил съвършено нов, различен по дух и законови предписания мораториум.

Промяна обаче има, уважаеми читатели! Тя обяснява политическото салтомортале което направи преди Коледа четата на Станишев: цели четири години бившият цар беше лоялен съюзник на БСП във властта; днес е доброжелателен неин задграничен партньор.

Властта (на всяка цена) е интересът, който събра в едно бивши монархисти и бивши леви социалисти. От подобно незаконно съжителство се роди политическото отроче "соцмонархизъм" (нещо като дървено желязо).

Второто отричане е от по-далечната история.

Известно е, че до 1944 г. царската династия е била враг № 1 на БКП. Наследявайки миналото, преименуваната БСП не се отрече от конфронтационния период, изпълнен с въстания, протести, стачки, атентати, смъртни присъди.

Но пет месеца след като коалицията "социалисти, монархо-либерали и етнолиберали" падна от власт и година, след като Станишев написа историко-публицистичната книга "Защото сме социалисти", депутатите от БСП гласуваха по начин, който сигурно е накарал мъртвите им другари антифашисти да се обърнат в гробовете.

Зная, че темата е болезнена за нацията. Давам си сметка, че от нея не трябва да се черпи омраза между различни класи и поколения. Моят въпрос тук не е свързан с възмездието, а засяга забравената сфера на политическия морал.

Отричането от собствен законодателен акт по конституционен спор, загърбването на политическа кауза с вековна история не са грехове, които се прощават от последователите на едно учение.

А социализмът, по-точно социалдемокрацията, разпространявани на българска почва от Дядо Благоев, винаги са били на първо място идея и учение, в които са закодирани морални и социални ценности.

За съжаление ценностният фундамент често е бил подменян от партизански междуособици и лидерски властомании. Каквито бяха демонстрирани и от бившите леви в навечерието на коледно-новогодишните празници!

Окуражен от този акт на соцмонархическа дружба, реститутът Симеон Сакскобургготски щял да съди България . Къде - в Европа! Ще спечели ли? Да, смятат някои юристи. Други са скептични относно неговите шансове.

Казусът обаче не е чисто правен. Защото живи експремиери рядко са поставяли на подсъдимата скамейка държавата, която са управлявали. И от която са взели всичко, което е било конституционно и административно и неохранявано!
-------------------------------------------
Блогът на проф. Кръстьо Петков kpetkov.eu