Казана дума - хвърлен камък: Вежди Рашидов за инцидента пред общината

"(...) С момчето, което е по-малко от сина ми, си казахе лоши думи, но Господ е дал на човека и добри думи за извинение. Човешко е да се ядосаш, мъжко и достойно е да се извиниш.

Инцидентът с полицая извади на показ различни страдания. Всички страдаме. И творците на България, и нейните полицаи. На никой не му е леко.

Това, че задържах полицайчето за ревера, беше от страх неговият афект да не предизвика най-лошото. Примери напоследък има с посягащи към оръжието полицаи. Но аз не съм искал и не съм го наранил. Разбирам и униженията, и комплекса му, и обидата му, и омразата му. Съчувствам на болката му.

Всеки от нас мина през своя катарзис. И двамата с полицая сме жертви на едно и също нещо. И двамата сме използвани.

Престъпно е да бъда въведен в схемата на българската престъпност. Нима аз съм извергът, чакал 50 години да покаже "истинската" си природа, "биейки" едно ангелче?? Явиха се и такива трактовки в медиите.

Трябваше ли да бъда оставен да ме съди и линчува улицата? Откога улицата замества правосъдието? Осъдиха ме преди да се произнесе съдът! Със справедливостта на публичното бичуване. Това ли е пътят към уважението към българската съдебна система? (...)"