Б ългария вече е част от Европейския пазар на труда. Вече втора година няма ограничения за това българите да работят в Европа и работодателите ще трябва да започнат да се съобразяват с фактите, посочи председателят на КНСБ, Пламен Димитров в „Здравей България” по Нова телевизия.
„Вече 7-8 години пазарът в България е близко до Европейския съюз и най-логичното обяснение, което имам аз е, че от две години, пазарът на труда в България работи заедно с европейския пазар. За това предупреждавахме отдавна”, заяви синдикалният лидер.
Така той коментира репортаж, от който става ясно, че има глад за работна ръка в райони с висока безработица.
Заплата над 600 лева, 8-часов работен ден, служебен транспорт и бонуси – ваучер за храна, масажист, зъболекар и фризьор на повикване. Обявата е истинска, а работното място е в шивашки цех в Търговище, където се трудят над 350 души. Някои вече 20 години. Нови желаещи за работа обаче няма. Не помагат нито трудовата борса, нито обявите.
Пламен Димитров поясни, че при условие, че заплащането на неквалифициран труд в Западна Европа започва от 700 евро на месец, каквито са и минималните възнаграждения в южните страни от ЕС, българският бизнес не може да се надява на много и качествени кандидати за работни места.
„Като започнем от нискоквалифицирания труд, където хората изкарват по 5-6 до 7 евро на час в която и да е европейска държава на черно в строителството. Хората изкарват по 700-900 до 1000 евро от това да бъркат бетон в строителството. През последните 7-8 години се образуваха анклави на българи, които живеят и работят в чужбина”, коментира лидерът на КНСБ.
Според него българите предпочитат да заминат в Европа и да работят там. Той цитира изследване на Българският икономически и социален съвет относно нагласите на младите хора, които завършват средно образование, за емиграция в други страни от ЕС при роднини и приятели, които вече са там.
„Ръстът на заплатите с 7-8% годишно трябва да бъде ускорен”, смята президентът на КНСБ.
„В много от секторите, където имаме глад за кадри, смятам, че има възможност за вътрешно преразпределение.”, посочи Пламен Димитров.
Той призна, че производителността на труда в страната е по-ниска от тази в Европа, но все пак има отрасли, където заплатите могат да са по-високи. „Тоест по-малко да печелят работодателите и повече работниците”.
По думите му това са банковият сектор, който реализира печалба от близо 1 милиард лева за годината, ИТ секторът, тежката индустрия и като цяло преработващата промишленост.
Последните данни на НСИ сочат, че безработицата в страната е паднала през третото тримесечие на 2015 г. до 8,3%, като дял от хората, които имат желание да се трудят. Но в същото време недостигът на работна сила в промишлеността е 17,5%, спрямо 11,2% в края на 2014 г.
