Н али знаете онзи виц, как заплатата ти е толкова малка, че скоро ще започнеш да си плащаш, за да работиш. Е, в нашите музеи това не е виц ...
Мариела Стойкова е уредник в Музея за християнско изкуство, помещаващ се в Криптата на храм-паметника „Св. Александър Невски”, като трудовият й стаж е вече две десетилетия. Пари за научната й дейност няма и затова тя си я финансира сама.
Мариела рисува нощем, за да може с изкараните пари да си „финансира удоволствието да работи тук”, защото не иска просто да „имитира работа”.
Но това е само един от абсурдите, на които може да се натъкнете в нашите музеи. Заплатата на един новопостъпил служител едва надвишава 400 лв, като тази сума му се облага с данъци.
„Млади хора няма”,
каза уредникът на музея „Земята и хората" - Светла Старирадева на протеста на библиотекарите и служителите на музеи на 24-ти ноември. Същото казват и в „Криптата”. Твърдят и че няма как да привлекат млади кадри с подобни условия за работа.
Заплатите на работещите в бранша обаче са едва върхът на айсберга. Нашите музеи разполагат с безценни експонати, които обаче се съхраняват в безумно зле поддържани помещения. В кадрите от видеото по-горе ще видите как изглежда „депото” на Музея за християнско изкуство и какво се случва с вековни икони там. Служителите твърдят, че в други наши музеи е и по-лошо положението.
Доц. Д-р Ралица Русева определя отношението на държавата към музеите от много години насам като „геноцид” .
Тя казва, че хората от бранша са готови да предприемат стачни действия, ако бюджетът не се промени, но си дава ясна сметка, че техните протести няма как да предизвикат ефекта, който имат стачките на полицаите, учителите или лекарите. Въпреки това у нея надежда има, защото, „ако не се промени нещо сега, няма кога”.
