Една новина изглежда сякаш е на път да измести всичко друго в информационния поток, включително снежните виелици, забраната на технологията "хидравличен фракинг", новите посланици.
Дори и традиционното следновогодишно изпразване на джобовете ни остана на втори план.
Историческото събитие, което смути и развълнува България, е отсъствието на президентшата г-жа Юлияна Плевнелиева от тържествената церемония, на която нейният съпруг официално встъпи в длъжност.
Всъщност това дори не може да се тълкува като новина, защото г-жа Плевнелиева упорито отказваше да се появява в публичното пространство и по време на цялата предизборна кампания.
Сега обаче липсата й имаше ефекта на малка атомна бомба, която взриви позаспалата ни след празниците и затрупана от сняг Родина.
Заваляха аргументи "за" и "против", реакциите варираха от откровено осъждане и дори обида до мнения, че поведението на президентшата е достойно за уважение. Всички видове медии и техните читатели/зрители се надпреварват да коментират съдбовното значение на неприсъствието на първата дама и ще има ли то ефект върху политическата реалност в страната и международния престиж на България в дългосрочен план.
В цялата тази шумотевица обаче се прокрадва един въпрос : това ли е най-важното? Това ли е кардиналната тема, която да прогонва съня на целокупния народ и да предопределя бъднините на нацията?
Вместо да се коментира речта на новоизбрания президент, постижимо ли е това, което така смело обещава, има ли въобще лостовете да промени каквото и да е, и още по-важно - има ли реалната амбиция да го направи или е просто усмихнатата проекция на налаганата отгоре партийна повеля, ние взехме, че се вторачихме в поведението на съпругата му.
Така е решила жената, така е направила. Трябва ли постоянно да се врем навсякъде? Да, макар и против собственото си желание, Юлияна Плевнелиева вече е публична личност, но май пак много хора се опитват да забравят собствените си грижи, като се фокусират върху измислени проблеми.
Всъщност, цялата истерия по темата като че ли е просто обратен огън от прекалената показност на това управление.
Хората така свикнаха властимащите да "изтичат" от всички медии и по всякакви въпроси, че когато някой, свързан с управлението, откаже да го направи, става драма.
Ако наистина това е най-големият проблем, пред който сме изправени, значи всичко в страната върви по мед и масло. Както се казваше в един виц обаче: "А дано, но надали...".
