"Дневник": Нещо като полувето, нещо като полупиар

П�з �зидентът Първанов наложи вето върху две от спорните нововъведения в НПК с аргумента, че те поставят под сериозно съмнение справедливостта на процеса и достоверността на доказателствения материал.

Възразявайки срещу възможността осъдителна присъда да се основава само на косвени доказателства (данни от специални разузнавателни средства и показания на тайни свидетели), както и срещу назначаването на т.нар. резервен защитник без съгласието на обвиняемия, Първанов декларира следното:

"Споделям целта на законовите промени за усъвършенстване и опростяване на процеса на доказване, ограничаване на формализма и ускоряване на наказателното производство.

Същевременно отделни разпоредби бяха предмет на остри спорове, породени от стремежа законовите мерки срещу престъпността да бъдат така добре премислени, че да не поставят в опасност ценностите на демократичното общество и правата на гражданите."

Дотук добре, но покрай декларациите в защита на демокрацията и човешките права президентското вето не засегна една трета поправка, която е не по-малко скандална от това да бъдеш обвинен в престъпление по сведения на анонимен свидетел или подслушани разговори.

Става дума за премахването на сроковете от една и две години (съответно за леките и за тежките престъпления), в които прокуратурата беше задължена да внесе делото в съда.

Така промяната в НПК, която не само няма да ускори наказателното производство, а ще постигне тъкмо обратния ефект, мина мимоходом, без никой да й обърне внимание.

И увековечи разтакаването, което допълнително ще демобилизира полицията и прокуратурата да предоставят читави доказателства в разумни срокове.

Случаен или не, този пропуск направи ветото, облечено иначе в държавническа загриженост за демократичните ценности, твърде половинчато. Нещо като полувето и нещо като полупиар...