Възразявайки срещу възможността осъдителна присъда да се основава само на косвени доказателства (данни от специални разузнавателни средства и показания на тайни свидетели), както и срещу назначаването на т.нар. резервен защитник без съгласието на обвиняемия, Първанов декларира следното:
"Споделям целта на законовите промени за усъвършенстване и опростяване на процеса на доказване, ограничаване на формализма и ускоряване на наказателното производство.
Същевременно отделни разпоредби бяха предмет на остри спорове, породени от стремежа законовите мерки срещу престъпността да бъдат така добре премислени, че да не поставят в опасност ценностите на демократичното общество и правата на гражданите."
Дотук добре, но покрай декларациите в защита на демокрацията и човешките права президентското вето не засегна една трета поправка, която е не по-малко скандална от това да бъдеш обвинен в престъпление по сведения на анонимен свидетел или подслушани разговори.
Става дума за премахването на сроковете от една и две години (съответно за леките и за тежките престъпления), в които прокуратурата беше задължена да внесе делото в съда.
Така промяната в НПК, която не само няма да ускори наказателното производство, а ще постигне тъкмо обратния ефект, мина мимоходом, без никой да й обърне внимание.
И увековечи разтакаването, което допълнително ще демобилизира полицията и прокуратурата да предоставят читави доказателства в разумни срокове.
Случаен или не, този пропуск направи ветото, облечено иначе в държавническа загриженост за демократичните ценности, твърде половинчато. Нещо като полувето и нещо като полупиар...
Източник: dnevnik.bg
Последвайте ни
