Ц ената на поголовните и безотчетни конфискации на българско държавно и частно имущество, храни, промишлени стоки, финансови ресурси и ценности от страна на съветските окупационни власти се оказва по-висока в сравнение с официалния държавен дълг на нацистка Германия към Царство България в края на Втората световна война.
До този извод стига историкът Даниел Вачков в изследването си за историята на българския външен дълг след 9.09.1944 г., публикувано на интернет-страницата на БНБ, пише „Дойче веле” (Deutsche Welle).
Въпреки че българската армия дава над 40 000 убити, ранени и безследно изчезнали във войната срещу Германия, Москва отказва да признае България за съвоюваща на страната на съюзниците държава. Статутът на окупирана територия не само улеснява плановете на Сталин за създаването на покорен васал на СССР, но и развързва ръцете на окупаторите за подготвения грабеж.
Те не се трогват от факта, че разходите за половин година участие на българската армия във войната, където тя отменя поне 15 съветски дивизии, възлизат на 1 милиард златни франка.
Под вещото ръководство на „освободителите” и с енергичното съдействие на комунистическата власт ограбването на България добива наистина разрушителни измерения.
Всички търсени на световния пазар български стоки като висококачествените ориенталски тютюни, розовото масло, концентратите на олово, цинк и мед и др. са системно плячкосвани от съветските окупационни власти.
Представителите на американското и британското командване в Съюзната контролна комисия в София непрекъснато протестират, че Съветите ги третират като затворници и не им позволяват да извършват инспекции из страната без въоръжен червеноармейски ескорт.
Американският журналист Чарлз Лениъс, който през трите окупационни години успява да изпраща репортажи за извършваните в България убийства, беззакония и грабежи, пише за предложената на София оферта от американски търговец на едро, поискал да изкупува висококачествени български тютюни по международни цени.
Под натиска на съветските окупатори марионетното правителство в София се измъква от сделката под предлог, че ще разменя тютюна срещу памук заради спрялата поради липса на суровини текстилна индустрия. Тогава американският инвеститор предлага по 4 килограма памук за килограм тютюн. Офертата отново е отхвърлена. Скоро става ясна и причината – правителството на Отечествени фринт, изпълняващо волята на председателя на Съюзната контролна комисия ген. Бирюзов, е заменило българския тютюн за съветски памук в съотношение килограм за килограм. Малко след това на американските стокови борси се появява предложение на съветска външнотърговска компания да продаде големи количества български ориенталски тютюн на много висока цена. В същото време заместникът на Бирюзов докладва в Москва, че текстилните работници в Габрово „целували” докарания съветски памук, защото щял да им осигури поминък в условията на наложения на „победена България“ съветски търговски монопол.
Най-разорително за българската икономика обаче се оказва подписаното през есента на 1944 г. в Москва примирие. То изисква от България да предава безвъзмездно на съветското командване огромни количества въоръжение, финансови средства, техническо оборудване, храни и нехранителни стоки, а също и да извършва безплатни ремонти на съветска техника и оръжия.
Ограбването продължава и след капитулацията на Германия. Дори премиерът Кимон Георгиев е принуден да напомни през декември 1945 г. на Бирюзов, че войната вече е свършила и исканията на съветското командване за нови безвъзмездни доставки нямат основание.
България продължава да плаща измислените в Москва незаконни контрибуции дори след подписването на Парижкия мирен договор през февруари 1947 г. Цената на тригодишната съветска окупация достига почти половината от целия брутен вътрешен продукт на страната за периода 1944 - 1947 г.
Голяма част от престъпленията на окупационната Червена армия срещу гражданското население в Централна и Югоизточна Европа и до днес не могат да бъдат изследвани заради забранения от Кремъл достъп до съветските военни архиви.
Участвалият в окупацията на България белоруски писател Васил Биков свидетелства, че първата работа на ръководителите на съветските военни и шпионски служби в страната е била да изпратят към Одеса няколко самолета, натоварени със заграбени в окупираната държава ценности. През декември 1944 г. Кремъл издава и специално постановление, даващо лиценз за мародерство на всеки съветски войник, офицер и генерал. Официално победителите вече можели ежемесечно да изпращат в СССР „колети“ със заграбени в завладените страни вещи – войниците по 5 килограма, офицерите – по 10 кг , а генералите – по 15 кг.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram
криза, която тихо расте" />
