Смъртоносната инжекция не била безболезнена

Е�е �екутирането със смъртоносна инжекция може да не е безболезнена процедура.

Учени от Флорида и Вирджиния изследвали количеството упойка в кръвта на затворници след умъртвяването им със смъртоносна инжекция и открили, че в близо 90% от случаите те са изпитвали болка, а над 40% са били в съзнание при настъпването на смъртта, пише сп. "Ню сайънтист", цитирано от Democrit.com.

От 1976 г., когато смъртното наказание в САЩ е възстановено, с инжекция са умъртвени 788 души.

Обикновено се инжектират три субстанции:

първо натриев тиопентал - като упойка,
после панкурониум бромид - за отпускане на мускулите
и накрая калиев хлорид - за спиране на сърцето.

На лекарите и медицинските сестри им е забранено да оказват професионална помощ.

Медицинската етика не им позволява да участват в екзекуции или да асистират при тях, а техническите лица, които ги извършват, нямат необходимия опит да направляват процеса на упояване, твърдят специалисти.

Мисля, че смъртоносната инжекция, която се използва в САЩ днес, не е по-хуманна от газовата камера или от електрическия стол, категоричен е Леонидас Кониарис, хирург от Маями и участник в изследването.

Лекарят все пак уточнява, че по принцип не е против смъртното наказание.

Сенаторът от Тексас Кайл Джанек, който е анестезиолог по професия и отявлен защитник на смъртното наказание, настоява, че количеството на упойката в инжекцията е повече от достатъчно.

Според него инжектираният обикновено получава до 3 г упойка, или около 10 пъти повече, отколкото преди хирургическа операция.

Залагам цялата си медицинска репутация, че всеки, получил такава огромна доза, би бил напълно упоен, заявява сенаторът.

Според авторите на изследването обаче не бива да се мисли, че количество от 2-3 г натриев тиопентал би осигурило загуба на сетивност.

Проблемът се усложнява и от факта, че хората, които направляват процеса, са неопитни и екзекуцията може продължи повече от 10 минути.

Специалистите посочват също, че пред прага на смъртта хората са изключително напрегнати и адреналинът е много висок, така че лекарството би трябвало да е значително повече от обикновено, за да подейства.

Без подходяща анестезия екзекутираният може да почувства изгарящата болка, спазмите в мускулите и забавянето на сърдечния ритъм, което е "жестоко и необикновено" наказание - практика, изрично забранена от Осмата поправка в конституцията на САЩ.

Участниците в екипа на д-р Кониарис събрали данни за нивото на натриев тиопентал в кръвта на 49 екзекутирани и открили, че дори в случаите, когато протоколите на екзекуциите и процедурите за взимане на кръвни проби били едни и същи, количеството на упойката варирало драматично - от 8,2 до 370 мг на литър.

При други екзекутирани пък следи от анестетика изобщо не били регистрирани.

Ако тези концентрации след настъпването на смъртта отразяват картината по време на самата екзекуция, 43 от 49 екзекутирани, включени в изследването, вероятно са усещали болка, а 21 може би са били в пълно съзнание, пишат авторите.

Тъй като обаче отпускането на мускулите ги е парализирало, те не са били в състояние да сигнализират.

По ирония на съдбата американски ветеринари съветват при умъртвяването на животни да не се използват медикаменти за блокиране на нервно-мускулната активност, за да могат да разберат кога упойката не действа, пише още "Ню сайънтист".

"Американците вярват, че смъртоносната инжекция е съобразена с медицинските изисквания, и следователно е хуманна - обобщава д-р Кониарис. - Когато обаче на нея се погледне с критично око, става ясно, че тя е всичко друго, но не и медицинско средство. Тя е проява на извратена медицинска практика."

Хората, които поставят инжекцията, са неопитни, процедурата не се контролира, екзекуторите не са под наблюдение, докато приготвят смъртоносната комбинация и няма как да проверят дали всичко протича според очакванията, убеден е ученият.