"Файненшъл таймс": Черни колани и българска политика

Барбър е един от журналистите на изданието, интервюирали премиера за "Южен поток".

Борисов е широкоплещест бивш шеф на полицията и бодигард,

който има черен колан по карате. Неговото ръкостискане е достатъчно силно, за да вдъхне увереност за неоспорима власт и да те накара да осъзнаеш, че ако беше малко по-здраво, щеше да изпиташ осезаема болка.

Борисов е перфектният домакин - сервира чай и кафе в просторния си, но не непремерено огромен офис в центъра на София. Защитава яростно постиженията на своето дясноцентристко правителство, що се отнася до запазването на България като "остров на фискалната стабилност" в проблемния балкански регион (страната граничи с Гърция на юг, с Румъния на север и със Сърбия на запад).

Признава, че корупцията не е победена

Но иска още време, защото България е "млада демокрация", преживяла 45 години комунизъм и две бурни десетилетия на преход към политически плурализъм и свободен пазар.

Забелязвам, че в колекцията от сувенири на Борисов има две книги на бившия италиански премиер Силвио Берлускони, едната от които с неговия личен подпис. В разговор по-рано български политик от опозицията сравни Борисов с Берлускони, говорейки за техния общ популизъм и непрестанен устрем да контролират образа си в медиите.

Така че попитах Борисов: "Възхищавате ли се на Берлускони?", на което той отвърна с категоричното "Не."

Тогава ме заведе в другия край на стаята до стена, където бе закачена негова снимка с Ангела Меркел - канцлера на Германия.

На нея се възхищавам,

отсече министър-председателят: "Фантастична жена, върши страхотна работа в еврокризата".

Дали е искрен? Да, напълно. Като лидер на най-бедната нация в ЕС, но и като човек, който се опитва да следва същите строги фискални стандарти като германските, Борисов вярва в това, което казва.

Също като в случаите, в които ми споделя, че България се радва на пълна свобода на словото и напълно независима съдебна система.

Минути по-късно, след като съм се сбогувал с Борисов, пресичам основния софийски булевард и стигам до мястото, където Стефан Стамболов - един от борисовите предшественици на премиерския пост, е бил посечен през 1895 г. от въоръжени нападатели.

Наблизо се намира огромен бюст на Стамболов с дълбок разрез в черепа му, който изобразява ужасната му смърт.

Както вече казах, не е за хора със слаби сърца.