Украинската криза и усилията за нейното уреждане – коментари от печата

Т емата за конфликта в Украйна и усилията за неговото уреждане е водеща за западните и руските медии.

В Брюксел и други европейски столици страхът от руския президент Владимир Путин става осезаем, пише британският в. „Гардиън“. През последните седмици настроението във връзка с Украйна преминава от кършене на ръце от безсилие към предчувствие за надвиснало нещастие. Това безпокойство намери израз в изненадващо бързото заминаване на германския канцлер Ангела Меркел и френския президент Франсоа Оланд за Москва миналата седмица. Според висши служители, запознати с дипломатическите и политическите действия по украинската криза, френско-германските усилия за мир са по-скоро проява на отчаяние, отколкото вдъхващ надежда знак за пробив, изтъква изданието.

По думите на високопоставен дипломат в Брюксел

въоръжаването на Украйна би означавало война с Русия – война, която Путин би спечелил,

отбелязва вестникът.

Обявявайки изненадващата си мисия в Киев и Москва, Оланд звучеше сериозно и мрачно. Той заяви, че украинската криза е тръгнала от различия, прераснали в конфликт, превърнал се във война, която сега има опасност да стане „тотална война“, посочва „Гардиън“.

Като част от усилията за намиране на дипломатическо решение на изострящата се украинска криза Меркел ще се срещне днес във Вашингтон с американския президент Барак Обама в момент, когато се отправят все по-настойчиви призиви САЩ да доставят оръжия на Киев, за да се парира неотслабващата военна подкрепа на Русия за сепаратистите, отбелязва вестникът. Германия е твърдо против доставянето на оръжия, като настоява, че това може да влоши ситуацията и да насърчи Украйна да започне война, която не може да спечели срещу много по-силния си съсед.

Привържениците на войнствения подход в САЩ казват, че целта не е да се води война, която не може да бъде спечелена, а

да се принуди Путин да направи по-големи жертви в жива сила и финансови средства,

посочва „Файненшъл таймс“.

Кризата в Украйна подчертава, че са извлечени

противоположни поуки от Студената война,

пише американският в. „Ню Йорк таймс“. Различията по въпроса за въоръжаването на Украйна са едно от най-острите разногласия досега за това как съюзниците да отговорят на предизвикателството, отправяно от Москва. Европа е много различна от времето на противопоставянето между Запада и Съветския съюз, но украинската криза възобнови познати разногласия по въпроса дали заплахата с използване на сила е по-ефективна от преговорите, които продължават от месеци и засега без успех, коментира изданието.

Очакваните нови споразумения от Минск ще бъдат сключени на най-високо равнище – в решаващите преговори за мир в Донбас ще участват лидерите на Русия, Украйна, Германия и Франция. Минският протокол за спиране на огъня в Украйна от 5 септември м. г. бе подписан на по-ниско равнище, напомня „РБК дейли“. Личното участие на четиримата лидери е знак, че те

ще се опитат да открият нови инструменти за сътрудничество,

смята украинският политолог Вадим Карасьов. „Задачата не е конфликтът да бъде замразен и потушен, а да не започне отново. Това дори не е толкова конфликт между Украйна и Русия, става дума за криза на сигурността като цяло“, казва експертът. 

Присъствието на държавните глави при сключването на новите споразумения рязко повишава статута и значимостта на тези документи. Но разсъжденията колко са сериозни ще имат смисъл, само ако бъдат спазвани от украинските власти, коментира източник на всекидневника, близък до Кремъл. Миналия път Киев веднага започна да нарушава договореностите. И фактът, че щом наближи ново споразумение украинските сили започнаха настъпление по целия фронт не говори за сериозен стремеж към траен мир от страна на Киев, допълва събеседникът на „РБК дейли“.

„Официални руски представители демонстрират оптимизъм“, но „според Москва успехът на преговорите зависи от способността на Киев да реши да направи компромис“, изтъква вестникът. Реален напредък може да има „само ако европейските партньори на Киев го убедят сериозно да промени своята стратегия“ – да склони не само за временно спиране на огъня, но и „да създаде условия за траен мир – по-специално да приеме изцяло и да приложи на практика закона за специалния статут на Донбас“, смята Алексей Чеснаков, политолог, близък до Кремъл.

Всички страни в бъдещите преговори са наясно, че най-важното сега е да спрат бойните действия. Основен проблем ще е контролът върху украинската граница и зоната на разграничаване между силите на Киев и сепаратистите, прогнозира аналитикът Владимир Жарихин. За Русия и отцепническите „народни републики“ според Жарихин ще е неприемливо участието на украински войски в този контрол, а Киев „смята за неприемливи руските войски дори като миротворци“.

„Препъникамъни може да станат три въпроса: новата гранична линия, специалният статут на Донбас и изпращането на миротворци на територията,

където се водят военни действия“, обобщава Вадим Карасьов.

Предстоящата среща в Минск

сякаш потвърждава косвено, че през последните дни са постигнати някакви принципни договорености,

които още не са оповестени, пише „Комерсант“. Киев разчита усилията от Минск да доведат до „незабавно и безусловно прекратяване на огъня“, съобщи пресслужбата на украинския президент. Общата германско-френска инициатива видимо демонстрира единство в ЕС и също придава тежест на новите дипломатически усилия. Освен това държавният секретар на САЩ Джон Кери отправи сигнал, че Щатите, невключени в „норманската четворка“, изцяло подкрепят позицията на Франция и на Германия. Тъй че пред Русия явно ще бъде представена солидарната позиция на Запада, пише „Комерсант“.

Помиряването на страните в украинския конфликт изглежда все по-трудна задача и с оглед на това участниците в срещата не си поставят за цел подписването на принципно ново споразумение. Според тях

максимално възможното е да бъде подписан още един документ,

допълващ двете споразумения от Минск, сключени през септември м. г., посочва източник на „Комерсант“ от външното министерство в Киев.