П ри мащабна антитерористична акция на полицията в сряда в парижкото предградие „Сен Дени“ бяха убити двама души, а други осем бяха арестувани.
Нормалният начин живот там постепенно се възстановява.
„Сен Дени“ обаче се откроява като най-бедният квартал на френската столица, където са съсредоточени множество престъпни дейности и трафик. Безработицата е между 40 и 60%. Там, преди три години, отваря свое ателие българският художник Иван Цонев. Но още в началото той разбира, че тук няма да му е лесно, въпреки че е в столицата на изкуството – Париж.
Художникът разказва пред Нова ТВ за това колко е различен животът в предградието.
„Много не се спират да гледат тук. Отначало им беше интересно, хвърлят по някой поглед. По-скоро предпочитат дюнер, кебап, предпочитат да си напълн Иван ят хладилника“, казва Цонев.
Бързо разбира, че хората тук са различни. Повечето не са местни, а са дошли от различни краища на света. Различни религии, етноси и разбирания за живота се събират в едно.
„Българите са много малко, почти не познавам българи. Има много сърби, но мнозинството са мюсюлмани, африканци“, добявя той.
Въпреки че досега със съседите си живее спокойно, винаги има едно на ум.
„Досега нищо не ми се е случвало, досега всичко е било нормално, но живеем с някакъв страх, с някакво очакване. По света стават атентати с толкова много националности, с такова население, няма как да не стане нищо“, казва художникът.
Затова, когато в сряда се събужда от мощните гърмежи на експлозиите и шума на куршумите от съседната улица в „Сен Дени“, не е изненадан.
Въпреки това животът за него тук вече е различен.
„Още от атентата на 7 януари, когато атакуваха „Шарли Ебдо“ сякаш нещо се промени, сякаш станах по-внимателен. В метрото наблюдавам всички хора, всички жестове. Всички хора са така – станали са много наблюдателни“, разказва художникът.
Сигурност пред абсолютна свобода – така вече звучат приоритетите за художника от Габрово. Затова и не е притеснен от новите мерки, които извънредното положението във Франция ще донесе във всекидневието му. Знае, че ограниченията ще са повече, но е готов да ги приеме. А засиленото полицейско присъствие вече е част от всекидневието му .
И все пак казва, че няма да позволи тероризмът да промени живота му, защото четката и платното за него все още са по-силни оръжия от куршумите и гранатите.
