Д нес Кремъл ще сложи точка в отношението на Русия към кримския въпрос – Владимир Путин ще говори пред депутати от Държавната дума, Съвета на федерацията, губернатори и представители на гражданското общество, пишат руски медии, цитирани от Би Би Си.
До момента президентът Путин си запазваше поле за маневри – не казваше, че Русия се кани да присъедини Крим и Севастопол. Правеха го руски депутати и сенатори, а в цяла Русия имаше митинги за присъединяване на Крим, напомня "Ведомости".
Гледището на Путин ще се базира върху данни от референдум и той не ще може да бъде упрекнат в натиск върху жителите на полуострова, твърди вестникът.
В неделя хората в Крим одобриха с над 96% от гласовете курса на властите за присъединяване към Русия при избирателна активност повече от 80% според местните власти.
Решението на Путин да говори по въпроса
не се дължи на законодателна необходимост, а е негово лично желание,
цитира "Комерсант" президентския говорител Дмитрий Песков. Според вестника руският парламент ще обещае днес в декларация всестранно да подкрепя жителите на Крим и Севастопол, пожелали членство във федерацията.
Депутатите обаче няма да приемат замислените поправки в законодателството, изискващо сега международен договор с Киев, за да може Русия да присъедини Крим. Значи Москва фактически разглежда териториите, отцепили се от Украйна, като самостоятелен субект на международното право, заключава "Комерсант".
Русия призна Крим за суверенна и независима държава, припомня "Вечерняя Москва" указ на президента Путин. Руски депутати обсъждат бъдещия статут на полуострова и на Севастопол в състава на федерацията, посочва "Известия".
"Крим може да влезе в състава на Русия за три дни",
пише в заглавие "Московский комсомолец". Русия ще харчи за икономическо подпомагане на Крим близо 3 млрд. долара годишно, предупреждава "РБК дейли".
В днешното си слово Путин навярно ще спомене, че молби за включване в състава на Русия може да изпратят освен хората в Крим и тези от Югоизточна Украйна, смята политологът Алексей Мухин, цитиран в "Независимая газета".
Щом присъединят Крим, руските политици може да не спрат дотук.
Започнала-незапочнала Русия да "смила" прясната териториална баница, а мнозина политици от федерацията се лакомят за нови земи на чуждестранни държави, пише "Новие известия".
Според вестника руски депутати говорят "напълно сериозно" за
присъединяване не само на Югоизточна Украйна, но и на "други територии от бивши съветски републики".
В случая с Крим има правна колизия – сблъскват се две международни права: правото на самоопределение на народите и правото на териториална цялост – на държавите, коментира аналитикът Дмитрий Орешкин.
"Кримската колизия" обаче бе решена до голяма степен по силов път. "Затова референдумът в Крим е нелегитимен за цял свят", изтъква експертът.
Ситуацията поставя Путин в зависимост от политическите радикали, пише "Независимая газета" в редакционен коментар.
Изданието обяснява рисковете от медийното раздухване на патриотизъм за руския управляващ елит. Според него Путин "става заложник на реваншистите, мечтаещи за възраждане на Съветския съюз на всяка цена", и занапред тъкмо те ще диктуват политическия дневен ред на руската власт.
Реториката на политиците в Русия създава ясно усещане за военни времена.
Всеки, който днес критикува политиката на Русия в Крим, бива нареждан сред враговете на отечеството. А на страната на властта се озовават политически структури, представяли се дълги години за опозиция.
Дискусиите стават невъзможни, констатира наблюдател на всекидневника в друг материал.
Рейтингът на Путин скача и се укрепва легитимността на режима в Русия, но "за твърде кратко време", смята Николай Петров от Московския център "Карнеги".
"Щом стане ясна цената, ще се разбере, че хората не са готови да я платят. Не са готови да участват във война, не са готови да живеят под суровите санкции на Запада и т. н. И задачата на Путин ще е да изгради през това кратко време репресивни механизми. За да опази системата за управление на страната, когато спадне общественият ентусиазъм", прогнозира той.
"Ведомости" отбелязва "символичните", "вегетариански" санкции, наложени от ЕС,
и допуска, че Западът ще преглътне обидата – твърде вероятното влизане на Крим в Руската федерация.
"Че къде ще ходи Германия, щом Русия покрива над 1/3 от газовите ѝ нужди? Или Франция – с какво ще смени тя от днес за утре руския петрол? Или още един аргумент: щом руският лидер е толкова брутален и непредсказуем, я да не го притискаме до стената, че ще ни спретне нещо страшно", обяснява всекидневникът.
Владимир Путин призна снощи Крим за независима държава напук на наложените часове по-рано от САЩ и Европейския съюз санкции на висши руски представители. Ходът на руския президент заплашва да ескалира кризата в Украйна след неделния референдум, на който кримските граждани гласуваха за отделяне на полуострова от Украйна и присъединяването му към Русия, пише британският в. "Файненшъл таймс".
Геополитическата конфронтация откакто Русия придвижи войници без обозначения в Крим миналия месец и установи проруско ръководство на полуострова прерасна
в най-голямата криза със сигурността в Европа от Студената война насам.
По-рано вчера Путин намекна, че би могъл да преговаря по дипломатическа сделка за Украйна, използвайки Крим като разменна монета, отбелязва вестникът.
Какви възможности за дипломация остават – и колко бързо ще бъдат приети по-строги международни санкции – може би ще зависи от това с каква бързина ще извърши Русия присъединяването на Крим към Руската федерация. След признаването на неговата независимост с указа на Путин, този процес теоретично може да приключи до дни, ако Москва реши да действа по бързата процедура, допълва "Файненшъл таймс".
Западът трябва да бъде готов, ако Русия ескалира интервенцията си в Украйна,
съветва същият вестник в редакционна статия.
Руският президент несъмнено демонстрира решимостта си да действа безскрупулно, преследвайки интересите на страната си в Украйна. Вчера най-сетне дойде моментът САЩ и ЕС да заявят ясно на лидера в Кремъл каква цена трябва да плати за агресията си. Населението в Крим се яви на референдум под дулото на оръжията, след като Русия наводни полуострова със свои сили.
Кремъл устрои безжалостна пропагандна кампания, за да гарантира шумна победа на вота за отцепване. Макар рускоезичните жители на Крим да са мнозинство,
вотът от 96,77% в полза на отделянето от Украйна говори повече за сталинистки изборни техники, отколкото за демократични принципи.
Когато Путин се произнесе пред руската Дума, вероятно ще се изясни каква ще е следващата му стъпка.
Ние обаче не бива да се заблуждаваме за него. Неговото правителство издаде дипломатическа нота след анексирането на голям отрязък европейска територия със сила. Това е обида за всеки с чувство за европейска история, заключава редакционната статия във "Файненшъл таймс".
С указа за признаването на Крим за независима държава Владимир Путин нанесе бърз и безкомпромисен удар върху налагането на санкции от страна на САЩ и ЕС, отбелязва "Дейли телеграф".
Пренебрегвайки заплахите на Запада за нова Студена война и икономическа блокада с трайни последици, руският президент ще се произнесе пред двете камари на руския парламент по кризата и се очаква да приветства Крим в лоното на Руската федерация.
Указът на президента Путин показва, че Москва не се бои от западния натиск в сблъсъка на волите, породил най-дълбокия разрив в отношенията между Изтока и Запада от края на Студената война и заплашващ да преначертае границите, установени при разпадането на Съветския съюз през 1991 г., пише в. "Ню Йорк таймс".
Западните санкции са само плясване през ръцете за Путин,
отбелязва в. "Вашингтон пост". Докато Владимир Путин сбъдва или дори надминава най-песимистичните очаквания за войнствеността му, САЩ и съюзниците им досега показват по-малко, отколкото заплашиха, че ще покажат като ответни мерки за неговите действия.
Ако Западът не предприеме бързо по-строги санкции срещу олигарси, срещу хората с мръсните пари и банките, които поддържат руския режим, резултатът ще бъде още повече агресия, предупреждава вашингтонският ежедневник.
