Р искът от излизане на Гърция от еврозоната е нараснал след референдума, а вероятността от дефолт на страната сега е значителна. Не се очаква обаче гръцката криза да окаже влияние върху рейтинга на съседни страни, които не са част от еврозоната, като България, Албания или Македония, и където гръцки банки държат голяма част от банковия сектор.
Това посочи в интервю за Ройтерс Мориц Кремер, ръководител на отдела за суверенни рейтинги на агенция „Стандард енд Пуърс“ (Standard&Poor's, S&P).
Резултатът от допитването ограничава пространството за маневри както на Гърция, така и на еврозоната, отбелязва той.
61,31% от гласувалите на референдума в Гърция са отхвърлили условията на международните кредитори за реформи.
Според нас вариантът „Грекзит“ сега е по-вероятен, тъй като след тази победа за премиера Алексис Ципрас сега би било трудно да се върне към това, което по-рано бе на масата за преговори, посочва Кремер.
Експертът не очаква обаче гръцката криза да окаже влияние върху рейтинга на други силно задлъжнели страни от еврозоната. Средно загубите за всяка от останалите членки на еврозоната могат да достигнат до 3-4% от брутния вътрешен продукт (БВП), но разпределено за десетилетия.
Рискът от дефолт на Гърция е нараснал до „значителен“, допълва експертът. Според данни на „Стандард енд Пуърс“ плащанията, които Гърция трябва да направи най-скоро, включват 83 млн. евро по облигации в японски йени на 14 юли, а на 17 юли трябва да бъдат платени лихви на стойност 71 млн. евро по 3-годишни облигации, емитирани от правителството през юли 2014 г.
Дългосрочната и средносрочна задлъжнялост на Гърция в момента се равнява на около 39 млрд. евро или 22% от БВП. Целият останал дълг на страната (261 млрд. евро) е към официалните кредитори – Европейския съюз, Европейската централна банка (ЕЦБ) и Международния валутен фонд (МВФ).
криза, която тихо расте" />
