Юнкер: Не искаме "Грекзит"

И зхвърлянето на Гърция от еврозоната и ЕС не е нещо, което искаме или бихме искали. Това заяви пред Европейския парламент в Страсбург председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер.

Той посочи, че не очаква на заседанието на държавните и правителствените ръководители и на финансовите министри от еврозоната тази вечер в Брюксел да бъде намерено решение.

"Според моя опит опростените отговори и решения са погрешни. Няма лесни решения пред Европа, тя работи с компромиси, в тази посока ще продължи работата си и комисията. Решението няма да бъде намерено незабавно. Ако днес постигнем решение, то ще бъде твърде опростено решение", коментира Юнкер.

"Вярвам, че напускането на Гърция трябва да бъде избегнато, против това съм. Някои в ЕС правят кампания за излизането на Гърция от еврозоната. ЕК ще работи за възобновяването на преговорите с Гърция. Какъв съюз ще бъдем, ако спрем да говорим помежду си? Гръцката делегация допусна голяма грешка с напускането на неприключилите преговори. Време е отново да се съберем около преговорната маса", посочи председателят на комисията.

"Време е да престанем с нападките. Неприемливо е ЕК да бъде наричана "терорист" от гръцкото правителство, не заслужаваме това. Трябва да се направи възможното в разумни срокове да бъде постигнато решение", допълни Юнкер.

Той нарече гърците "велика нация", но добави, че не разбира за какво точно са гласували на референдума в неделя, тъй като са се произнесли по предложение на кредиторите с изтекла давност.

След последвал разгорещен дебат в пленарната зала Юнкер заяви, че е необходимо решение, съобразено с интересите на цялата еврозона.

"Комисията има пълното желание за постигането на съгласие, но никоя демокрация не е по-ценна от някоя друга. Не си мислете, че живеем в златна клетка и не познаваме живота на хората. Всяка седмица се срещам с гърци, не само политици, но и обикновени граждани. Безработица и бедност има навсякъде в Европа, има минимални заплати и пенсии, по-ниски от гръцките, по-нисък жизнен стандарт от техния. Правим всичко възможно да помогнем на гърците, но да не забравяме и останалите в ЕС. Да не забравяме Гърция, но да не забравяме и останалата част от Европа", призова Юнкер.

Той се извини, че по време на дебата се е налагало постоянно да се занимава с телефона си с думите, чее постоянно разменя текстови съобщения с гръцкия премиер Алексис Ципрас.

Новите гръцки предложения днес ще бъдат в центъра на срещата на Еврогрупата, на която Атина смята да поиска двегодишна програма за подкрепа от Европейския механизъм за финансова стабилност, съобщава гръцкият сайт нюз.ин.

В Брюксел финансовите министри от еврозоната ще обсъждат ситуацията в Гърция след референдума, на който гърците отхвърлиха предложения от кредиторите план за финансова подкрепа на страната срещу реформи, като и новите предложения на гръцките власти за продължаващо финансиране.

В дневния ред на срещата на Еврогрупата се отбелязва, че референдумът в Гърция се е състоял, след като гръцкото правителство се е оттеглило едностранно от преговорите с институциите по проект за реформи, предвиден съгласно споразумението със страната от февруари 2015 г.

Отбелязва се, че на срещата Еврокомисията и Европейската централна банка (ЕЦБ), ще бъдат представени на най-високо ниво, докато това не се предвиждало за Международния валутен фонд (МВФ), тъй като управлащият директор на фонда Кристин Лагард била избрала да остане във Вашингтон.

Решението й се тълкува като сигнал към Гърция и европейците, че ако те не стигнат първо до трета програма за подкрепа, МВФ не може да бъде включен по-нататък в гръцката програма, освен единствено на ниво техническа помощ.

Според източници на срещата новият гръцки финансов министър Евклидис Цакалотос се очаква да представи на Еврогрупата като база за споразумение един вариант на предложението, направено от Европейската комисия към Гърция на 26 юни. Предложението се отнасяло до нивата на първичния бюджетен излишък.

Атина предлага те да са 1% за тази година, 2% за 2016 г., 3% за 2017 г. и 3,5%о от БВП за 2018 г. Същото предложение предвижда Гърция да намали пенсионните разходи с цел да икономиса 450 до 900 млн. евро тази година (0,25% от БВП) и около 1,8 млрд. евро (1% от БВП) през 2016 г.

За ДДС на хотелите Атина предлага ставка от 13 на сто вместо 23 на сто, ръст на ДДС за общественото хранене до 23 на сто /от 13 на сто/ сега/ и ДДС от 13 на сто за електрическия ток.

Атина предлага ДДС да се запази на 13% за основните храни, а за останалите да бъде 23%.

Правителството ще държи ДДС за островите да остане по-нисък. То предлага още ставката на корпоративния данък да бъде повишена от 26 на 28%.

По отношение на пенсионната система гръцката страна ще отстоява исканията си за запазване на помощите към пенсиите, но предлага повишаване на възрастта за пенсиониране на 67 или 62 години с 40 години осигурителен стаж.

Финансовият пакет, към който се стреми Гърция, започва от 29 млрд. евро.

Смята се, че това е сумата, която е необходима на гръцката държава, за да покрие финансовите си нужди до края на 2016 г. Възможно е тази сума да бъде увеличена, тъй като Гърция се нуждае и от допълнителни капитали за банките.

Според Атина програмата трябва да обхваща също нуждите на страната и през 2017 г.

По въпроса за преструктурирането на гръцкия дълг правителството в Атина държи това да стане чрез преструктуриране на заемите в размер на 130,9 млрд. евро от Европейския фонд за финансова стабилност.

Предложението на правителството предвижда заемите от фонда да бъдат разделени на две части - едната да прерасне в нов заем, който да бъде отпуснат при лихва от 5%, а остатъкът де факто да бъде отписан. По този начин годишните лихви, които Гърция ще плаща, ще останат непроменени 5%, като ще се отпише 50% от първоначалния дълг.

Анализатори коментират, че еврозоната подхожда с големи резерви към гръцкото правителство.

Някои държави не желаят изобщо да навлизат в процедура на преговори, а други предлагат вместо евентуален нов двегодишен заем от Европейския фонд за финансова стабилност на този етап да има една "мостова програма", докато гръцката страна гласува някои от мерките и покаже реална воля за реформи.

Предполага се, че една "мостова програма" за Гърция би могла да възвърне частично ликвидността, предоставяна от ЕЦБ на гръцките банки, а и да осигури необходимите 3,5 млрд. евро за плащания по облигации, държани от ЕЦБ, чийто падеж изтича на 20 юли.