И скането на шест страни-членки на ЕС Македония да се превърне в европейска крепост против бежанците, като издигне желязна ограда и установи "железен" контрол на границите, може би ще ни спаси от емигрантите, но икономически, политически и физически ще ни отдели от Гърция.
Ако се осъществят тези сценарии и Гърция наистина се окаже под европейска „карантина”, тъй като не изпълнява условията за контрол на бежанците, Македония реално ще бъде изправена пред последици, които ще имат ефекта на някогашното ембарго срещу Сърбия.
Как ще изглежда това, се видя най-добре вчера, когато южната граница на Македония бе повече затворена отколкото отворена за гражданите и за търговията.
Макар информациите, които пристигат от Брюксел, да вървят повече към това, че Гърция няма да бъде изключена от шенгенската зона, все пак тази опасност не е съвсем изчезнала. Остават и исканията на много страни-членки да върнат националния си контрол на границите в предстоящите две години, решение, което е вече в процедура в Брюксел.
Колко ще струва на Македония и колко на Европа демонтирането на шенгенската зона и изключването на Гърция е сериозен въпрос, с който никой не се занимава у нас, а целият проблем се разглежда през призмата - ще има или няма да има лагери за бежанците.
Макар Македония да осъществява най-голяма търговия с ЕС, реално тя ще бъде най-много засегната от нефункционалността и изключването на Гърция от шенгенския режим, повече, отколкото от връщането на граничния контрол в Западна Европа.
Стачката на фермерите на нашата граница е само предупреждение какво може да последва, ако Македония се присъедини към онези, които искат Гърция да бъде изключена от решението на бежанската криза, тъй като, оставена сама да се справя с проблема, Атина не само че ще трупа бежанци на нашата граница, но и ще насочва общия гняв в наша посока, което може да наруши икономическите, транспортните и политическите отношения между двете държави.
Във Франция неотдавна оповестиха данни, които не се отнасят пряко за Македония, но индиректно отразяват възможните финансови последици от суспендирането на шенгенския режим в Европа, докато не се реши кризата с бежанците.
Французите пресметнаха, че за десет години ще изгубят над десет милиарда евро заради намаления обем на туристическите пътувания, затруднения и поскъпнал транспорт, намалената мобилност на работниците и затруднения търговски обмен, докато на ниво Европа тази цена ще бъде над 100 милиарда за същия период.
Германската национална железница вече предупреди, че международният железопътен транспорт ще рухне, ако се върнат контрола на границата, тъй като е устойчив финансово само режим със свободно преминаване, а обратното го прави много по-скъп. Макар да сме извън шенгенската зона, македонските граждани, особено след премахването на визовия режим, силно почувстваха предимствата от него, а ще почувстват и последиците от евентуалното му суспендиране.
Шенгенският режим съществува от 1995 г. и в него са включени 26 страни , сред които четири страни, които не членуват в ЕС (Швейцария, Лихтенщайн, Норвегия и Исландия). Шест страни-членки или не искат, или все още не успяват да изпълнят условията, за да станат част от него (България, Хърватия, Кипър, Ирландия, Румъния и Великобритания). След като започна кризата с бежанците, Унгария, Германия, Швеция, Австрия, Франция, Норвегия, Дания и Словения цялостно или на определени граници върнаха националния контрол, поставяйки шенгенския режим на най-сериозния досега тест.
Ако Гърция не отговори на европейските искания за по-голям контрол на емигрантите, които влизат на нейна територия /срокът е до 15 февруари /, шенгенският режим ще се разпадне официално, при което Гърция ще почувства най-големите последици, а чрез нея и Македония. Последна надежда е договорът на Берлин с Анкара, постигнат тези дни, емигрантите да се разселват организирано и директно от Турция, така че дневно по хиляда от тях със самолети да бъдат прехвърляни в страни от „коалицията от доброволци”, а паралелно полека-лека да се затваря балканският маршрут, тъй като това ще бъде единственият начин, по който те ще се прехвърлят на Запад.
За тази цел в Гърция ускорено се строят пет центъра за регистрация и прием на островите, откъдето според плана на страните, които стоят зад Германия, всички ще се регистрират и ще се връщат в Турция. През следващите дни Македония трябва да избере зад кой сценарий от тези два ще застане и дали нейният интерес е по-близък до този на Гърция, или до този на източноевропейските страни.
