Г ерманският вътрешен министър Томас де Мезиер предложи система, според която ЕС ще приема определен брой бежанци, подбрани директно от засегнатите от криза райони, а останалите търсещи убежище ще изпраща другаде, съобщиха Асошиейтед прес и Франс прес.
Германия е основна дестинация за бежанците, които се насочват към Европа. Берлин очаква тази година да пристигнат най-малко 800 хил. бежанци, които може да достигнат и един милион. Властите се опитват да се справят с притока на бежанци.
Вътрешният министър Де Мезиер заяви днес, че неговата инициатива предполага определянето на големи, засега неуточнени, европейски квоти за приемане на бежанци от засегнатите от криза райони и разселването им из целия континент.
След това останалите пристигащи в Европа ще бъдат отвеждани до безопасни райони извън континента, в собствения им географски регион. Това ще попречи на трафикантите на хора да печелят от кризите, подчерта вътрешният министър, който не обясни на какво ще се основава подбора.
Европейската квота трябва да бъде значителна, за да отговори на хуманитарния ангажимент на ЕС, добави Томас де Мезиер. Той вече изложи подобна идея в събота, припомня АФП.
Позицията на вътрешния министър противоречи на идеята на канцлерката Ангела Меркел, която подкрепя неограничени европейски квоти за разселване на бежанци. Нейната идея обаче се отхвърля от много страни от ЕС.
От седмици насам европейските правителства не успяват да постигнат обща позиция за притока на бежанци.
Например, Полша ще приеме "символичен" брой бежанци, заяви премиерът Ева Копач, като отбеляза, че те ще бъдат много по-малко от 80-те хиляди чеченци, които страната прие през 90-те години, предаде Ройтерс.
В съобщение преди извънредната среща на ЕС във връзка с имигрантската криза, планирана за сряда, Копач отново подчерта, че Полша ще приеме само бежанци, а не икономически имигранти.
"Виждам, че сега няма да има много такива. Определено много по-малко от 90-те години, когато Полша прие над 80 хил. бежанци от Чечения", отбеляза Копач за държавната телевизия.
"Броят на бежанците, които бихме приели, е символичен, той представлява малка частица от общия брой", добави тя.
Копач каза по-рано този месец, че Полша обмисля увеличаване на броя на имигрантите от първоначално обявените 2000 души.
В същото време унгарският премиер Виктор Орбан заяви, че Унгария няма да се съгласи с определените й квоти за разполагане на мигранти, защото те ще „узаконят престоя им в страната“.
Според него трябва да се строят лагери за бежанци „извън пределите на Европа“. Освен това унгарските власти предлагат предварително да се отделят тези, „които след края на войната искат да се завърнат по родните си места, от тези, които завинаги искат да остават в Европа“.
Орбан също така призова депутатите да приемат поправки в закона за армията, които ще й позволят да действа извън Унгария. „Ако Европа не може да защити своите граници, тогава ние сами трябва да ги защитим“, категоричен е премиерът.
Хърватия пък изиска от Гърция да спре с изпращането на имигранти в други страни от Евросъюза, заяви външният министър Ранко Остоич.
„Притокът на имигранти от Гърция трябва да бъде спрян. Ще настоявам това утре на срещата на вътрешните министри на ЕС“, посочи хърватският министър. „Абсолютно е недопустимо Гърция да прехвърля имигранти от своите лагери в Хърватия през Македония и Сърбия“, заяви министърът.
Междувременно словенската полиция започна да изгражда ограда на граничния пункт „Брегана“ с Хърватия заради засиления поток от бежанци:
криза, която тихо расте" />
