Защо дори Аристотел и Софокъл споменават Витоша

Кк к на фона на известните в древността гигантски планини една нищо и никаква Витоша е била спомената от антични автори като философа Аристотел, историка Тукидид и трагика Софокъл.

Защото най-вероятно скалите по тази планина, смятани за "морени" или за "каменни реки", са всъщност мегалити, пише Георги Велев в книгата си "Непрочетената "Илиада", представена за първи път снощи.

Витошката мегалитна композиция е чудовищно сложна поради съвършената точност в отбелязването на отделните моменти в движението както на Слънцето, така и на планетите от Слънчевата система, а и на звездите, смята авторът.

Всички "каменни реки" според него са свързани в мегакомплекс, обхващащ източната и западната част на Витоша. Ориентацията на гигантската източна мегалитна конфигурация над Бистришкото бранище пряко кореспондира с подредбата на мегалитните лъчове над Златните мостове.

Обяснението на всичко това произтича от обожествяването на Слънцето от траките, пише авторът, според когото тези творения трябва да се наричат Сердикийски слънчогледни резньове. Предложеното название се основава и на твърдението за тракийския произход на името Витоша със значение "два резена".

Цялостният анализ на тази величествена и съвършена система тепърва предстои, стига да се окаже по нашите ограничени възможности да я проумеем, преди да сме я унищожили напълно, смята Велев.

Издигането на Витоша на тези слънчеви каменни реки, съпътствани от хиляди мегалитни комплекси, прави начинанието по-грандиозно като усилие и познание дори от Великата китайска стена, като го нарежда сред вселенските забележителности, е мнението на автора.

По думите му, са прави шопите, когато казват: "От Витоша по-високо нема". И добавя: Тя е вълшебна планина, която денем искри като изкусно шлифован диамант под лъчите на Слънцето, а нощем "улавя" светлината на Луната и звездите. Не друг от многото масиви, опасващи София, а именно Витоша е свещената за сардите планина, в която според запазените предания е закопано приказното им съкровище.

Повече от сензационно е посочването на Витоша под името Скомбра в "Метеорологика" на Аристотел: "и трите реки - Стримон, Нес и Хебър - от Скомбра" . Непосредствено преди това философът обозначава посоките на света чрез зимното и лятното слънцестоене, както и чрез равноденствието, белязани чрез местоположението на планините.

Допускането, че слепените един до друг скални късове (благодарение на идеално полираните им повърхности, между които не може да се пъхне дори острие на бръснарско ножче) са поставяни от наши предшественици, поражда съмнение в естествения природен произход на "каменните реки", смята авторът.

Като потвърждение за съзнателното човешко композиране на "морените" той определя разполагането им на места, където се открива дълбока пространствена перспектива.

Вгледаме ли се внимателно в картата на Витоша, прави впечатление, че така наречените "каменни реки" стриктно фиксират азимутите на движението на Слънцето, пише авторът.

Мегалитните вериги по западния край на тази планина са разположени по начин, който да проследява движението му в двойките кардинални астрономични моменти - равноденствия (пролетно и есенно) и слънцестояния (зимно и лятно).

В книгата е обърнато внимание на обстоятелството, че именно в тази част на Витоша скалните редици са ограничени между Накев камък и Златните мостове - две местности, които фиксират крайните точки в движението на Слънцето.

В деня на лятното слънцестоене то изгрява над мегалитите по Накев камък и залязва по северозападния склон на каменната редица на Златните мостове. А пък в деня на зимното слънцестоене светилото изгрява над югоизточната страна на Златните мостове и залязва над Накев камък.

По средата се намира мегалитният комплекс по река Рударщица, изследван и фотографиран от Георги Велев при равноденствията през настоящата година.

В подножието на връх Острица, в глъбината на един от огромните блокове, над специално кантирана с двусантиметрова лента ниша, точно по залез на 20 март 2010 г. просветлява пирамида с височина метър.

На 23 септември 2010 г. картината се повтори след изкачване по внушителната мегалитна верига над самата река Рударщица, чието предназначение е да отбелязва точното място на движението на Слънцето при равноденствията.