Д али човек се ражда престъпник, или става такъв заради обстоятелствата и детството си? Ново изследване възобнови тези дебати, съобщава сп. "Сианс е авнир".
То фокусира вниманието върху два мутирали гена, които се срещат далеч по-често у престъпници.
Изследването обхванало близо 800 финландци, влезли в затвор заради престъпления със или без насилие.
Двата гена, кръстени МАОА и CDH13, са свързани с прояви на насилие.
Авторите на изследването от Европа и САЩ взели под внимание различни фактори - употреба на наркотици и прекалена консумация на алкохол, антисоциално поведение, малтретиране в детството.
Тези фактори обаче не повлияли върху получените резултати.
Изследването не си поставило за цел да изясни въздействието на генни вариации. Учените отбелязват, че много други гени биха могли да играят роля, независимо дали директно, или индиректно, и че двете вариации на мутиралите гени са по-скоро често срещани.
Един на всеки 5 индивида може да е техен носител. Повечето от носителите на въпросните генни вариации обаче никога няма да извършат насилие или убийство.
Генът МАОА командва производството на ензима моноамин оксидаза, който е замесен в унищожаването на невротрансмитери като допамина. Намаляването на активността на ензима в мутиралата форма на гена бе описана и свързана с вероятността да станеш престъпник. CDH13 пък е свързан със смущения в контрола на импулсивността.
"Открихме два гена, които са с голяма роля за агресивното поведение - заяви съавторът на изследването Яри Тихонен от института Каролинска в Стокхолм. - Вероятно има десетки или стотици други гени с по-малка роля."
Не всички учени обаче са на същото мнение.
"Като се има предвид, че тези мутирали гени и по-специално МАОА са често срещани, да се говори за гени на насилието е преувеличено", коментира проф. Ян Шнуп от Института по невронауки към Оксфордския университет.
Според Малкълм фон Шанц от университета в Съри получените резултати хвърлят светлина върху много генетични фактори, като ефектът от всеки от тях може да предразполага към насилие.
Резултатите от изследването са публикувани в Molecular Psychiatry.
