Откриха най-голямата птица, живяла на земята

Н ай-голямата птица живяла някога на земята е имала размах на крилете с размер 7 метра и е била толкова тежка, че е трябвало да излита като делтапланер.

Компютърни симулации показали, че

праисторическото животно Pelagornis sandersi, което било подобно на днешния кондор, можело да излети само, ако се засили и скочи при насрещен вятър.

Веднъж във въздуха обаче, птицата се оказва изключително ефекивен летец, въпреки огромния размах на крилете си, повече от два пъти по-голям от този на албатроса – най-голямата летяща птица в света днес.

Изследвайки фосили от черепа, крилата и кости от краката на птицата, учените успели да изчислят приблизителния размер на кондора и моделирали възможните ѝ стилове на летене, включващи пляскане и плъзгане.

Въпреки, че птицата е тежала около 81,5 кг за изследователите няма никакво съмнение, че Pelagornis sandersi е летяла. Нейните кухи, тънки като хартия кости, късите ѝ крака и формата на крилата ѝ, правят птицата подобна на тези, които летят днес.

Но тъй като размахът на крилата ѝ надхвърля 4,5 м, което е максимума, при който при предишни изследвания учените са предполагали, че е възможно птица да лети, учените не са сигурни как Pelagornis sandersi е успявала да излети и да остане във въздуха.

Фосилните останки са открити през 1983 г. в Южна Каролина,

САЩ, при строежа на нов терминал на международното летище в Чарлстън. Д-р Дан Ксепка, куратор в музея "Брус" в Кънектикът, казва: "Само горната кост от крилото на Pelagornis sandersi е по-дълга от ръката ми".

Огромният размер на птицата и издайническият ѝ клюн, предполагат, че птицата е неизвестен до момента вид пелагорнитид – изчезнала група гигантски морски птици, за които се смята че са прародителите на пеликаните и щъркелите.

Кръстена на пенсиониран куратор в музея "Чарлстън" д-р Алберт Сандърс, пицата е живяла преди между 25 до 28 млн. години, след измирането на динозаврите, но много преди появата на първите хора.

Веднъж озовала се във въздуха, птицата е отличен делтапланерист, благодарение на дългите си и тънки крила.

Използвайки въздушните течения, тя е в състояние да лети над морето в продължение на километри. От време на време тя се спуска към водата, за да се нахрани с калмари или змиорки.

Скелетът намерен в Кънектикът е изключително добре запазен, което е голяма рядкост, предвид тънките кости на тези птици. Д-р Ксепка споделя:

"Пелагорнитидите са като същества от фантастичен филм за нас, просто днес няма нищо, което да прилича на тях".

Тези гигантски птици летели в целия свят в продължение на десетки милиони години, но изчезват по време на плиоцена – само преди три милиона години. Палеонтолозите все още не мога да кажат каква е причината за измирането им.