Стивън Хокинг търси специалист, който е способен да обслужва специалните електронни системи, позволяващи на знаменитият астрофизик да общува със света. Ученият страда от амиотрофична латерална склероза - изтощително неврологично дегенеративно разстройство, превърнало го в пълен инвалид.
През 1985 година Хокинг загубва гласа си в резултат на трахеотомия и заради това оттогава и до днес използва компютъризирана система за синтезиране на реч, която интерпретира потрепванията и мимиките на лицето. Съгласно описанието поместено на сайта на учения, идеалният кандидат е длъжен да работи добре в стресови ситуации, а също така да притежава и огромни познания в компютрите и електрониката. Главната задача на помощника ще е да позволи на един от най-уважаваните физици в света да има своето пълноценно участие като член и оратор на обществото съставено от най-добрите физици. Работната заплата на кандидатът, който спечели ще е 25 хиляди паунда или около 38500 долара за година, като общо взето, три месеца в годината ще му се налага да прекарва в командировка в чужбина.
Трябва да споменем, че самата система, която ползва Стивън Хокинг е уникална. Тя може да се включва в Интернет, а също така е с универсално инфрачервено дистанционно управление, с помощта на което ученият може да отваря вратите у дома и офиса, да включва осветлението и да гледа телевизия. Най-интересното е, че гласовият синтезатор на великият физик съществува в един единствен екземпляр. Платките, на които е базиран са направени в далечната 1980 година, като на една от тях се намира процесорът, превръщащ текста в реч и тези платки са само две. Компанията, която ги е създала е фалирала много отдавна и никой няма представа как работи този сложен апарат.
Неумолимата деградация на нервната система рано или късно ще доведе до това, че ученият няма да може да контролира и лицевите си мускули. Скоростта на неговата реч в момента е паднала до само една дума в минута. Именно затова е време за използването на нова технология, като са изпробвани различни начини - разпознаване на движението на очите, сканиране на мозъка и др. Най-важното е да не се допуска хирургическа намеса в областта на главата. Самият Стивън счита, че е длъжен до самия край да се използва онова, което е останало в него.
