Псевдонимите в интернет и свободата

П�в �вдонимите в интернет са вредни - псевдонимите в интернет не вредят никому. Причина за пламналата дискусия на тази тема са спам, хакери и юзъри с криминални намерения. Как може да бъде предпазен потребителят от тях?  На тези въпроси де опитва да отговори "Дойче веле".

Напоследък от все повече страни се чува изискването за забрана на псевдонимите в интернет. Не само от самите сайтове като "Фейсбук", "Туитър" и "Гугъл+", но и от полицията, политиците и различни организации. Под натиска или дори принудата всеки потребител при регистрация да зададе истинските си имена и години, псевдонимите намаляха. С това намаля и броят на, нека ги наречем, вредните юзъри, които притесняват другите.

Забрана на псевдонимите?

Само че цялата тази дискусия се движи на ръба на политическата коректност, тъй като определянето едва ли не на всеки, който не участва с истинското си име в мрежата, като производител на спам, като вреден или хакер, е, меко казано, опасно.

Катерина Фейк от онлайн-платформата за фото-обмен Flickr е на мнение, че псевдонимите в мрежата не вредят никому. Абсурдно е да се твърди, че всеки, укриващ реалната си идентичност, е източник на заплаха. Освен това, криейки се зад псевдоним, много хора се чувстват истински свободни да сърфират из мрежата, а и по този начин самите те получават защита от вредни юзъри. Вредите от евентуална забрана на псевдонимите ще са много повече от ползите, убедена е Катерина Фейк.

Онлайн-псевдонимът е свобода

В редица тоталитарни държави интернет е единственият начин за що-годе свободно изразяване на мнението, получаване на обективна информация и т.н. Ако там всеки се явява с реалното си име, това би могло да има тежки последици за него и семейството му.

Така че в този смисъл онлайн-псевдонимът означава свобода. Но дори в държави без авторитарно управление едва ли са толкова много онези, които открито биха говорили на теми като сексуалност, болест, страхове и комплекси.

Повечето потребители, които използват псевдоним, влизат най-често с него. Така може да бъде анализирано и проследено поведението им. Да не говорим, че анонимност в интернет всъщност няма.

Нужно ли е големите социални мрежи да се отнасят към малцинствените групи със същата арогантност и безхаберие, както към онези потребители, които живея в, нека ги наречем, свободни страни. Отговорът е: Не! Това няма да помогне съществено и преди всичко трайно в борбата със спамаджиите, онлайн-престъпниците и вредните юзъри.

Напротив - ще изплаши и отблъсне и онези хора, които само под псевдоним могат да гарантират собствената си сигурност, смята Катарина Фейк.