Този текст, публикуван в сп. Мениджър, е написан няколко дни преди в Швеция да започне съдебният процес срещу създателите на The Pirate Bay (най-големия торент-тракер в света). Повечето медии обаче вече бяха разбрали, че не става въпрос за някакъв шведски процес, а за събитие с глобална значимост. CNN вече беше тук, списание Wired също беше тук, но от другата страна.
Това не е съдебно преследване от страна на музикалните и филмовите компании срещу хората, споделящи файлове в интернет.
Това е процес на адвокатите срещу авторите на софтуерен код. Това дело е вече загубено още преди да започне. За това могат да свидетелстват милиардите хора по света, използващи мрежите за обмен на файлове. Този процес няма да се превърне в Голгота за авторите на код, нито в тяхното разпъване на кръст.
Както винаги, обществото се събуди твърде късно, а процесът беше загубен още преди три години.
На 31 май 2006 г. по обяд около 50 полицаи нахлуха в офисите на The Pirate Bay и на техните интернет доставчици и конфискуваха общо 186 сървъра. Трима от кръга на "Пиратите" бяха арестувани.
Същия ден в редица шведски градове полицията влезе "с разбиване на вратите" при всички компании или хора, които по един или друг начин имат връзка или са близки с The Pirate Bay.
И това беше началото, което списание Wired нарече "най-големия политически процес от времето на "Уотъргейт" насам".
На 22 март същата година шведският министър на правосъдието получи едно писмо на бюрото си. Подателят беше човек на име Джон Г. Малкълм - председател на "холивудската лобистка организация" MPAA (Motion Picture Association of America).
В писмото си той изиска от шведското правителство да предприеме мерки, защото "Швеция се е превърнала в страна - убежище за пиратите". Освен това той поиска шведската полиция да "предприеме действия" срещу въпросните компании и хора.
Организация, говореща от името на холивудската филмова индустрия, заплашва шведското правителство! Да, точно така, но всъщност нещата са дори по-лоши.
През април в отговор на писмото държавният секретар на Швеция заявява, че възнамерява да даде на полицията необходимите ресурси и разпореждания. Това, разбира се, е незаконно - едно правителство не може да приема заповеди от лобисти, а шведският държавен секретар не може да издава заповеди на полицията.
Това обаче не пречи на MPAA, както и на стоящото в сянка зад нея правителство на САЩ да заплашват Швеция с търговски санкции в рамките на Световната търговска организация.
Белият дом срещу "Пиратите"?
Излиза, че три забавни момчета, които се занимават с писане на софтуерен код (създателите на The Pirate Bay), са били (и все още са) на косъм да предизвикат търговска война и финансови санкции.
Тяхното престъпление е в това, че виждат огромните възможности, които се крият в кода. Те по своеобразен начин ни дават възможности да извършваме престъпления. Като в същото време ни дават и свобода на избора.
Базовият проблем зад всичко това е дали трябва да бъде незаконно някой да предостави на мен и на вас софтуерен код, с който би могло да бъдат извършени престъпления.
Производството на кухненски ножове е напълно законно, въпреки че с тях непрекъснато се извършват убийства. Напълно законно е и българската държава да произвежда цигари.
Софтуерният код не извършва престъпления, така както огнестрелните оръжия не убиват хора. Това, което кодът "иска", е да се възпроизвежда, но преди всичко - винаги да бъде свободен.
Наивно е да се мисли, че компютърният код е нещо неутрално. Всеки код крие в себе си ценностите, начина на мислене и идеите на своя автор - писача на код.
Идеята, че вашият стар компютър е "чист", в смисъл, че в него липсва чужда намеса, е не просто наивна и глупава, но и опасна. Кодът е законът. Кодът е президентът. Кодът е новият Бог.
Създателите на код, които някои от "неразбиращото поколение" понякога наричат пренебрежително "хакери", променят нашите навици и нашето поведение повече, отколкото можем да си представим.
Техните кодове ни учат и ни карат да избираме нови методи за комуникация. Цифровият код променя начина ни на живот. Във всичко, което правят, във всичко, което пишат и създават, те вграждат своите лични ценности, мнения и манталитет.
Facebook или Skype? World of Warcrafts или MyFace? Когато използвам израза "неразбиращото поколение", аз го правя съвсем целенасочено. И тук не става въпрос за ново или старо поколение. Защото сред "Пиратите" "разбирането" е нещо като тяхната първа божа заповед. Тотално либералното разбиране за свободата на всичко и на всеки е първата и може би единствена "заповед" за авторите на код.
По време на един съдебен процес за убийство в Швеция някой публикува в The Pirate Bay линк към снимки от аутопсията на жертвите. В случая жертвите бяха две деца на възраст под шест години.
С това съвсем целенасочено довеждам дебата за "вечната и неприкосновена" свобода до неговия краен предел - това, което бих нарекъл разбиране на "разбирането".
The Pirate Bay отказа да премахне линка. За тях премахването му е престъпление, пред което те избират да живеят с очевидната морална дилема от решението да оставят онлайн линка към снимките.
Дълбоко в сърцето си аз ги разбирам. Свободата и разбирането винаги имат цена, която понякога е много висока. Като във всяка политическа демокрация.
Скорошният процес срещу The Pirate Bay всъщност не е между собствениците на авторски права и споделящите файлове, а между трима известни адвокати и трима симпатични млади мъже - писачите на код.
Забележителното при това е, че и двете страни всъщност правят едно и също. Както адвокатите, така и авторите на софтуера изкривяват закона. Бих стигнал дори по-далеч - законът и кодът са едно и също нещо.
Създателят на организацията Creative Commons Лоурънс Лесиг описа тази визия преди повече от десетилетие в една своя книга. В нея той прави символично сравнение между това, което нарича ECC (East Coast Code - Кодът на Източното крайбрежие), т.е. законите, създадени от законотворците във Вашингтон, и WCC (West Coast Code - Кодът на Западното крайбрежие), т.е. софтуера, написан от авторите на софтуерен код в Силициевата долина.
Идеята на Лесиг е, че всъщност ECC и WCC са едно и също.
Човекът, който има властта да напише кода на закона, има силата да формира света. Бъдещето обаче може би не се пише в Овалния кабинет на Белия дом, а на клавиатурата на някой, който е наясно с "разбирането".
Кодът е закон, само с една съществена разлика. Компютърният код е винаги изпълнителен, т.е. той едновременно създава своите закони и изпълнява функциите на полиция и съд за себе си. Не може да гласувате срещу кода, нито пък може да го осъдите.
По този начин той става опасен - не можете да проследите тенденциите и промените от една система в друга. Кодът представлява архитектура, която може и трябва да бъде сравнявана с физическите закони. Защото тя установява ограниченията и възможностите на нашата цифрова вселена. Ценностите, скрити в кода, ни карат да предприемаме определени действия и поведения, без дори да мислим за това.
Съдебният процес срещу The Pirate Bay не е истински процес дори ако адвокатите и политиците се опитват да представят нещата така.
В него няма да има победители и победени. В крайна сметка в дъното на този процес стои една трансформация. За малко повече от 100 години ние извършихме трансформацията от аграрно общество към индустриално.
Днес обаче става дума за болезнената трансформация от аналогово в цифрово общество.
Т.е. този процес се занимава с въпроса дали кодът е равен на закона. Или не е. Процес срещу хората, които мислят, че "разбирането" е най-важното нещо. Или не е. Каквото и да кажат обаче адвокатите и съдията - "Пиратите" и Кодът са свободни и безсмъртни.
