Съвременните возила трябва да отговарят на редица критерии. Оставяйки настрана разбирането за "концепцията", всеки в България си мечтае за евтиния автомобил, който да е достатъчно здрав и икономичен и в същото време красив, привлекателен и събиращ погледите.
Нещо повече, той трябва и да е екологичен, а измеренията на тази дума са много, като някои от тях са вредните емисии, шумът и средствата, отделени по време на експлоатацията.
Опел Ампера успешно съчетава тези качества (или поне почти всички). Той е електромобил с удължен пробег. Това ще рече, че задвижването винаги е чрез електромоторите, а двигателят с вътрешно горене се явява помощен и поддържащ заряда в батерията.
Нека обърнем внимание тъкмо на това задвижване.
Под предния капак на Ампера се крият освен 1,4-литровия бензинов двигател с мощност от 63 kW или 86 к.с., още и две електрически машини.
Това са два електродвигателя, като единият работи и в режим на електрогенератор.
Въртящият момент достига до задвижващите предни колела посредством трансмисия, която обаче не работи в класическата компановка, позната от обикновените автомобили.
Предавателната кутия е с планетни редове, но различните кинематични схеми не изпълняват ролята на степенното превключване, а цялата работа на агрегата е да сумира и канализира силовия поток от двата електродвигателя към задвижващия мост.
Енергията за своето задвижване пък моторите взимат от батерията, чиято разполагаема активна енергия е 16,4 kWh.
Сложната система за управление следи състоянието на големия акумулатор и режимите на управление и спрямо това пуска в ход двигателя с вътрешно горене. Тази симбиоза между течна, електро- и механична енергия позволява на симпатичния представител на семейство Опел, подобен на братовчед си с фамилията Шевролет - Волт, да направи достатъчно дълъг пробег... наведнъж.
Тъкмо с това се заех и аз, когато взех автомобила за тест драйв - изпитах едно от най-важните качества в моята лична класация. Кое е то? За един авто-мобил, важна характеристика определено е неговата авто-номия.
Според данните с едно зареждане на батерията, с Ампера могат да се изминат между 40 и 80 км, в зависимост от стила на управление.
Заедно с наличното гориво в 35-литровия резервоар пък пробегът се удължава до 500 км.
За България един такъв сериозен дълъг път по традиция е този "към морето", разбира се за тези от нас, които живеят в по-западните райони на татковината.
Определено ми беше любопитно и исках да поставя рекорди, не световни разбира се, нито олимпийски, но лични и те да са за икономия на гориво.
Така тръгнах от София и стигнах до Созопол. Набелязах си разстояние от 430 км, като исках да се "вместя" в ограничението от онези 500 км удължен пробег.
Заради разходките в града, батерията се изтощи още на излизането от столицата. Малко по-нататък пък имаше и едно отклонение, което пренасочи движението през Айтос, което удължи дистанцията до 450 км.
Влизайки в Созопол, обаче, с радост установих, че всъщност имам налично гориво за още 130 км. Оказа се, че карайки по близо 300-те км автомагистрала със скорост от около 140 км/ч. 1,7-тонният автомобил ми позволи да се повозя с 80 км повече от предварително описаното в каталозите.
И все пак тежкото возило си иска своето и при високите скорости, близки до неговата максимална, дава разход от 7 литра на 100 км.
В едни по-оптимални режими на движение обаче и следейки "efficient" диаграмите, разходът спада до 4 л / 100 км.
Споменах за теглото на автомобила и то наистина е високо предвид тежките акумулатори и електрически машини. Има обаче и едно предимство и то е, че голямата част от тежките устройства са разположени ниско, например Т-образната батерия се намира под задната седалка и продължава напред към централната конзола.
Всъщност Ампера е един доста стабилен автомобил и има особено пътно поведение, като мога да обобщя само, че ми допада изключително много, тъй като той не крени (не се накланя) при вписване в крива, а освен това предлага достатъчно високо ниво на комфорт при возене.
Недостатък за нашите условия и градско движение, може да се каже, че е прекалено малкият просвет.
Освен това ускорението е напълно достатъчно, особено в съвсем ниските скорости. До 50 км/ч спринтът отнема малко над 3 секунди, а до 100 км/ч засилва за 9,6 секунди.
Налице са четири режима на работа на задвижващата и предавателната системи.
"Normal" е стандартната настройка на Ампера, която е в готовност и при всяко стартиране. Тя изразходва енергията от батерията, след което посяга и на бензина. Нормал-но това е и базовият режим.
Спрямо него "Sport" прави управлението по-първично и автомобилът става по-отзивчив. "Mountain" пък пренастройва така работата си, че да осигури продължително изкачване по стръмни планински пътища. Особеното при тази настройка обаче е, че тя трябва да се активира достатъчно дълго време преди реалното й използване, за да може всички устройства да "заемат стартовата си позиция", натрупвайки достатъчно заряд.
Любопитен е режимът "Hold". При него през цялото време се използва горивото и бензиновият двигател, а голямата част от енергията в акумулатора се "спотайва". Този режим е измислен, за да може пътувайки към града, да запазим батерията си за движението предимно в него.
В Созопол ме посрещна хубаво и относително топло време, а пътищата от републиканската пътна мрежа точно в онзи вилает бяха достатъчно празни и пусти, готови за рекорди.
Заредих батерията си през нощта, като това всъщност отне около 4 часа на мрежата с променливо напрежение 220 V.
Интересна е общата цена, която заплатих за това удоволствие.
По дневната тарифа в момента това щеше да ми струва 2,63 лв, но аз се разпрострях в нощната и се разминах с 1,72 лв.
Това вещаеше да мина на утрешния ден между 40 и 80 км. Дадох всичко от себе си, но предвид многократните спирания и потегляния, както и паркиране, не достигнах максимума. Това, което успях да постигна, беше пробег от 74 км, когато двигателят с вътрешно горене се развъртя.
Така се получи простата сметка, че постигнах разход от 2,32 лв на 100 км, което е по-малко от литър гориво - бензиново или дизелово. Това определено изписа усмивката на лицето ми и с радост включих Ампера обратно "в мрежата".
На следващата сутрин пък поех обратно към София, със заредена батерия и в режим "Hold". Наложи се да долея още 12 литра по пътя и пристигайки по живо и по здраво до крайната точка, съвпадаща с изходната, теглих чертата.
За точно 1000 километра тест във всякакви режими, аз бях похарчил малко по-малко от 47 литра гориво и бях заредил три пъти в мрежата по нощните тарифи.
При средна цена от 2,50 лв за литър бензин, както и с така описаните цени за зареждане с електроенергия, аз похарчих за точно 1000 км някъде около 117 лв.
Звучи като нормална цена за подобно пътуване, но трябва да отбележим къде всъщност е силата на Ампера. Нейното най-голямо предимство е в късите разстояния до 80 км - в онези по-малко от 2 лв, които ни позволяват да свършим по най-добрия начин ежедневната си работа в градовете.
Връщайки се към качествата, които изброихме в началото, трябва да отбележим и че Ампера е един изключително атрактивен автомобил.
Определено това не е автомобил за скромни водачи, които не обичат да привличат вниманието към себе си. Почти не забелязах пешеходец или друг участник в движението, който да не извърна поглед и да не огледа атракцията на четири колела.
Съвсем подобаващия и напредничав външен вид настоява за това, че идва сякаш от бъдещето и представлява гордо високите технологии, които очароват със своята съобразителност.
Колкото до другото качество, което споменахме... чак евтин Опел Ампера не е, тъй като струва малко над 90 000 лв с всички такси.
Иначе в тази цена са включени, освен технологията по задвижването, така и много екстри. Всъщност много малко неща могат да бъдат поръчани допълнително срещу заплащане и това са цвят металик, навигация и задна камера за паркиране.
