Д нес барел сорт Брент с краткосрочна доставка, който е еталон за 80% от международно търгувания нефт в света, падна с 5,1% до 34,56 долара в Лондон, достигайки най-ниското си ниво от юни 2004 г. насам.
Причината е, че добивите надвишават потреблението на суровината в глобален мащаб, а се очаква ръст на нефтените запаси в САЩ.
Дори новината, че „Ислямска държава” е успяла да подпали 4 петролни склада в Либия и продължава да атакува най-големите либийски пристанища с танкове и артилерия, не успя да спре поевтиняването на суровината.
Сривът на цените на петрола беше съчетан с изненадващо решение на Китай да обезцени юана с 0.22%, до най-ниското му ниво спрямо долара от април 2011 г. насам.
Фондовите пазари също тръгнаха надолу. За експортните компании в САЩ и Европа евтиният юан е лоша новина. А поевтиняването на петрола удря по акциите на редица дружества от енергийния сектор, както и по инвестиционните възможности на големите суверенни фондове от Близкия изток.
В Европа Stoxx Europe 600 губи 1.64%, до 352.98 пункта. А в САЩ широкият фондов индекс Standard & Poor’s 500 е надолу с 1.22%, до 1 992.14 пункта.
Друг фактор за поевтиняване на петролните контракти е, че Саудитска Арабия намали цените на доставките за Европа, играейки срещу Русия за пазарен дял.
От министерството на петрола в Рияд понижиха котировките и за САЩ, но вдигнаха тези за Азия.
Държавната саудитска компания Aramco посочи, че цената на арабския лек суров петрол с доставка през февруари намалява с 0,60 долара за барел спрямо януари или с 4,85 долара под тази на сорт Брент.
За Азия котировката се повишава с 0,60 долара за барел, но остава с 0,80 долара под референтната цена.
Дори плановете на Доланлд Тръмп да победи „Ислямска държава” като бомбардира и превземе петролните ѝ бази, ако стане президент на САЩ, не вдигат цените на суровината.
