С игурността и отбраната, транспортната свързаност, охраната на външните граници на Европейския съюз и бъдещото разпределение на европейските средства бяха сред основните теми в разговорите между българския премиер Румен Радев и полския му колега Доналд Туск във Варшава.
След срещата двамата очертаха възможности за разширяване на двустранното сътрудничество, включително при поддръжката на българските МиГ-29 и бъдещата експлоатация на F-16, както и при изграждането на пътни и железопътни връзки.
- Полша и България обсъждат сътрудничество в отбраната
Радев благодари на Варшава за досегашната подкрепа при поддържането на българските МиГ-29 в експлоатация. Той съобщи, че предстои следваща поръчка за ремонт на двигатели.
„Аз вече благодарих на премиера Туск за това, че благодарение на Полша ние поддържаме нашата авиация в бойна готовност. Не случайно министърът на отбраната е включен в нашата делегация. Ние и сега имаме следваща поръчка за ремонт на двигатели за МиГ-29 и сме изключително удовлетворени от високото качество на авиоремонтния завод“, заяви Радев.
Българският премиер посочи, че партньорството трябва да продължи и след преминаването на страната към F-16. По думите му полската отбранителна индустрия може да участва както в бъдещата поддръжка на самолетите, така и в обучението.
„Трябва да гледаме напред и в бъдещето. Както казах, ние ще разчитаме на Полша и за поддръжката на самолетите F-16, защото полската отбранителна индустрия вече взема активен дял в поддръжката на тези самолети. Можем да говорим и за обучение“, каза Радев.
Военното сътрудничество беше сред темите, обсъдени и между двете делегации. Туск потвърди готовността на Полша да търси възможности за задълбочаване на партньорството, включително по въпросите, свързани с поддръжката на МиГ-29.
- Фокус върху транспортната свързаност
Радев определи Полша като пример за модернизиране на инфраструктурата и ефективно използване на европейското финансиране. Той отправи покана към полски компании да участват в инфраструктурни проекти в България.
„По отношение на пътната инфраструктура и железопътните проекти Полша направи страшно много през последните години - и като строителство на магистрали, и като максимално оползотворяване на европейските фондове, и като пробив в изграждането на модерни железопътни връзки. Както днес разбрах от премиера Туск, вече говорите за 300 километра в час, което е солидно постижение. Ще се радвам да видим вашите инфраструктурни компании и в България. Имаме редица проекти, по които можем да работим заедно“, заяви Радев.
Той посочи, че България вече използва част от полския опит при подготовката на нормативни промени, насочени към ускоряване на инфраструктурното строителство.
В рамките на инициативата „Три морета“ двамата са обсъдили и транспортната свързаност от Север на Юг, както и необходимостта от общи стандарти за качество на инфраструктурата.
Радев е поставил пред Туск и въпроса за „Виа Карпатия“. По думите му българският участък от коридора трябва да има възможност да разчита на европейско финансиране.
- Охраната на външните граници
Сред темите на срещата е била и охраната на външните граници на ЕС. Радев посочи, че България и Полша отделят значителен национален ресурс за тази дейност и призова за по-голяма солидарност от останалите европейски държави и институциите.
„И двете държави допринасяме много. Ние изразходваме значителни средства от нашите бюджети, за да държим външните граници на Европа сигурни. Наскоро нашите министри на вътрешните работи имаха среща, за да обсъдят идеята за минимални стандарти за сигурност, когато говорим за външните граници на Европейския съюз. Очакваме обаче по-голяма солидарност от другите европейски държави, по-голямо внимание от европейските институции“, заяви Радев.
Той посочи, че двете държави отчитат спад на миграционния натиск, но подчерта ресурсите, които се отделят за охрана на границите.
- Спор за бъдещото разпределение на евросредствата
Сред европейските теми в разговорите е била и следващата многогодишна финансова рамка на ЕС.
Радев заяви, че България и Полша споделят позицията за запазване на силна кохезионна и селскостопанска политика.
„И двете държави настояваме за силна кохезионна политика, за силна селскостопанска политика, защото това са стълбовете на нашето европейско единство, това са условията за икономически растеж в нашите страни. И разбира се, отделяме важно място на отбраната, важно място на конкурентоспособността“, заяви той.
Българският премиер постави акцент и върху бъдещия европейски фонд за конкурентоспособност, като настоя достъпът до средствата да бъде равнопоставен.
Туск от своя страна подчерта необходимостта държавите от Централна и Източна Европа да защитават общите си интереси при формирането на европейските политики.
По думите му страните от региона в миналото са действали заедно, за да обяснят пред партньорите си от Западна Европа различните икономически и енергийни условия, от които тръгват.
Като пример Туск посочи зависимостта на редица държави от региона от руски енергийни източници в миналото и необходимостта европейските политики да отчитат различните изходни позиции на отделните страни.
- Радев и Туск за войната в Украйна
Растящият риск от разширяване на войната в Украйна и възможностите за дипломатически диалог също бяха сред темите на съвместния брифинг.
Радев призова да се използва всяка възможност за разговори, като посочи рисковете за държавите, които се намират в близост до конфликта.
„Това е сложна и високорискова обстановка, както виждате и от това, което ми сподели премиерът Туск, балистични ракети и дронове падат в пряка близост до границите на Полша с Украйна. Дронове вече достигат и до България, да не говорим и за Румъния. Рискът расте, този конфликт ескалира и ние трябва да използваме всеки повод и всяка възможност за диалог“, заяви Радев.
Той подчерта, че комуникационните канали трябва да останат отворени.
„Линиите на комуникация в конфликт с такова високо ниво на риск трябва да остават отворени. Всеки един разговор и всяка възможност за диалог трябва да се използват, за да вървим към мир. Ние нямаме интерес тази война да продължава повече. Както казах, това е война на изтощение“, каза българският премиер.
- Туск: Мирът не трябва да означава капитулация
Полският премиер постави темата за евентуалното участие на руския президент Владимир Путин в международни формати в контекста на възможностите за прекратяване на войната.
По повод възможно участие на Путин в среща на Г-20 Туск заяви:
„Ако има покана към руския президент Путин на Г-20 и това може да ни приближи към истински мир, аз съм „за“. Но имам и опасения, които искам да кажа - че в този момент Русия може да изтълкува това като поощрение за продължаването на своята агресивна политика“, посочи полският премиер.
Туск подчерта, че Полша има пряк интерес войната да приключи възможно най-скоро заради географската си близост до конфликта и подкрепата, която страната оказва на Украйна.
„Никой не е толкова силно заинтересован, колкото Полша, мирът да настъпи възможно най-бързо. Погледнете нашите граници. Малко хора си дават сметка колко скъпо струва като усилия и пари подкрепата, която Варшава оказва на Киев, включително каналите, по които преминава помощта, и енергията, която изпращаме“, каза Туск.
Полският премиер направи разграничение между постигането на мир и споразумение, което според него би означавало капитулация на Украйна.
„Всеки път, който води към мир, ще бъде посрещнат с ентусиазъм. Но ние в Полша, заради нашата обща история и нашите знания, умеем да различаваме мира от капитулацията. Капитулацията на Украйна, колкото и добре да бъде представена, ще доведе до трагедии за други народи. Това е нашата гледна точка и нашият национален интерес“, заяви Туск.
Той изрази надежда инициативите на американския президент Доналд Тръмп да доведат до реално прекратяване на войната, но повтори опасенията си за възможния ефект от включването на Путин в международни формати.
- Радев: Източна Европа трябва да защитава общите си интереси
Радев обобщи позицията си с призив за по-координирани действия на държавите от региона пред европейските институции.
„Ние трябва да стоим единни за всички предизвикателства, трябва да сме заедно, когато ги посрещаме, и трябва заедно да излизаме с нашия регион пред Брюксел, за да можем да отстояваме нашия интерес. Регионът на Източна Европа е изключително важен за бъдещото икономическо развитие на Европа, за енергийната сигурност и най-вече за сигурността на целия наш континент“, заяви той.
В края на срещата българският премиер покани Туск да посети България, за да продължат разговорите с фокус върху конкретни проекти.
Туск от своя страна насърчи по-интензивния обмен между гражданите на двете страни, включително в туризма, и заяви с усмивка, че Полша е „най-доброто място на света“, като изрази надежда повече българи да я посещават.