П редстоящото преброяване на населението в Република Северна Македония вече създава напрежение и се сблъсква с призиви за бойкот.
Причината е, че отчитането на евентуална промяна на етническия състав на страната би повлияло върху политическите квоти и тези за Съдебния съвет – институцията, която назначава съдиите.
Пенадаровски атакува България с обвинения за намеса
В очакване на преброяването, от сдруженията на българите в Македония беше повдигнат въпросът за големината на българския етнос, който, както отчита Държавната статистическа служба (ДСС), се преброява от 1948 г. насам, пише „Фокус”
Данните, публикувани от „еМагазин”, показват броя на гражданите, които са се обявили за българи от 1953 г. до 2002 г., когато е било проведено последното преброяване на населението в РС Македония.
5-те точки на Георгиевски за отношенията с България и защо той призова на дуел
Най-много граждани са се декларирали като българи при преброяването през 1971 г. - 3 334, а най-малко през 1953 г. - 920.
При последното преброяване през 2002 г. 1 487 македонски граждани са се декларирали като етнически българи.
Македонците са близо 1,3 млн. Албанците са 509 хил. Турците са 78 хил. Ромите са 54 хил. Босненците са 17 хил. Власите са 9,7 хил. Египтяните са 3,7 хил. Мюсюлманите са 2,5 хил. И едва след тях по официален брой се нареждат българите.
