Най-разумният начин да се отнасяме с Русия

С лед срещата с Доналд Тръмп в четвъртък, 25 май, председателят на Европейския съвет Доналд Туск заяви, че техните възгледи за Русия се разминават.

И макар да не знаем по какво точно се разминават, може уверено да се каже, че по отношение на Русия Тръмп е настроен по-миролюбиво, отколкото Туск – независимо от всичките проблеми, с които се сблъсква в САЩ заради скандала около неговите предполагаеми връзки с Кремъл, пише Леонид Бершидски в „Блумбърг“ (Bloomberg).

Тръмп получи отказ след уволнението на съветник за руска връзка

След срещата на Г-7: Санкциите за Русия остават

Путин: Имаме запис на срещата Тръмп-Лавров

Главният въпрос е в това искат ли САЩ да установят с Русия дългосрочни отношения, които да се съхранят и след мандатите на Тръмп и руския му колега Владимир Путин.

Възможно е Америка да не желае това. Някои от най-яростните противници на Путин, особено в Украйна, се надяват, че неговият корумпиран и подхранван с петрол режим води Русия към катастрофа и разпадане по съветския модел.

Ако разчитате на такъв резултат, то от дългосрочни отношения няма никаква необходимост – трябва просто запас от търпение, за да се дочака финала. Твърдите икономически санкции и въздействието на ниските цени на петрола в крайна сметка би трябвало да започнат да действат и е възможно дори да предизвикат някои благоприятни за Запада последствия.

В края на краищата западните лидери, опасяващи се, че разпадането на Съветския съюз може да стане заплаха за глобалната стабилност, проявиха прекалена предпазливост - мафията не завзе руския ядрен арсенал, и в постсъветското пространство така и не започнаха войни както стана в Югославия.

Проблемът на такъв подход е в това, че Русия не се готви да загине, дори и да се разпадне на части, доколкото в икономически смисъл тя е по-малка, по-устойчива и по-стабилна от Съветския съюз в последните години от неговото съществуване.

Освен това ако Русия се разпадне на части, на САЩ ще се наложи да изграждат отношения с множество достатъчно големи и богати на ресурси територии с непредсказуеми политически възгледи и военни нагласи.

Реално, 25 г. след разпадането на СССР, независимо от усилията от страна на САЩ, само някои от бившите съветски републики направиха избор в полза на Запада. Например, в случай, че Кавказ се отдели от Русия, по-скоро ще се насочи към ислямисткия фундаментализъм.

Поради това изграждането на дългосрочни отношения с Русия въз основа на предположенията, че страната ще просъществува достатъчно дълго, е напълно разумен подход.

Русия е голяма и слабо населена. Тя е напълно способна на самодостатъчност. От няколко столетия тя е военна сила, с чието мнение светът трябва да се съобразява.

Един ден Путин ще се оттегли от властта или ще умре, но тази страна, която за много хора стана трудно да бъде отделена от неговата личност, ще продължи да съществува.

САЩ могат да се отнасят към Русия като към свой дългосрочен геополитически противник, опасна противотежест на западните ценности, глобална сила, оказваща пагубно влияние върху изборите в други страни и т. н.

В края на краищата византийската традиция, породила Путин, в течение на много векове е била една от най-мощните в живота на Русия и тя никъде няма да изчезне след оттеглянето на руския президент. Ясен и принципен подход е примиряването с това, че тази традиция е една от фундаментите на Русия.

Всъщност такъв подход отстоява Джордж Кенан в своята „Дълга телеграма“ и много от това, за което през 1946 г. пише той по отношение на Съветския съюз, е приложимо и към съвременна Путинова Русия.

„Неподатлива на логиката на разсъжденията, тя е много чувствителна към логиката на силата. По тази причина тя може лесно да се оттегли – което обичайно и прави – във всеки момент, в който среща силна съпротива. По такъв начин, ако противникът е достатъчно силен и ясно показва готовност да използва своята сила, на него рядко му се налага да използва такава. Ако при подобни ситуации бъде избрана правилната линия на поведение, тогава не възниква необходимост от провеждане на унизителни преговори,“ пише Кенан.

По такъв начин всичко, което трябва да направят САЩ, е убедително, но внимателно да демонстрират своята готовност за използване на сила, и тогава Русия – без значение кой в този момент ще я управлява – ще отстъпи. Само че не е ясно могат ли САЩ да демонстрират сила. Какво би станало с рейтинга американския президент, ако той реши да играе ва банк в Сирия, за да свали Башар Асад от власт? Колко американски избиратели биха подкрепили военна кампания в Украйна? Несъмнено е, че в този момент по-малко решителни мерки от страна на САЩ няма да бъдат възприети от Русия като уверена демонстрация на сила и готовност за нейното прилагане.

Путин винаги е готов да направи още една крачка напред, защото не изпитва върху себе си натиска на демократичните принципи и вероятността и в дългосрочна перспектива Русия да бъде управлявана от такива лидери е висока.

Само че има алтернатива на доктрината на сдържане на Кенан. Тя се състои в това, да се игнорира путиновото егоистично възприемане на Русия като консервативен, православен бастион на пътя на загниващия Запад, гледайки на нрго само като на пропаганден образ, и възприемането на тази страна като част от западната цивилизация. Днес гледаме на Полша и Унгария именно през такава призма, независимо от това, че демокрацията и западните ценности в тези държави изпитаха върху себе си доста сериозни удари.

Такова схващане неизбежно ще доведе до ясна стратегия - трябва да се сътрудничи с Русия там, където тя се държи като западна държава, и трябва да ѝ се противостои там, където тя се държи по друг начин. Например поддръжката, която Русия оказва на светския режим на Асад, сражаващ се против ислямските фундаменталисти, напълно се вписва в западната традиция. Независимо от всичките престъпления, които е извършил Асад, падането на неговия режим напълно ще лиши от защита всички несунитски общности в Сирия.

Ако САЩ позволят на Русия да поддържа Асад и се обединят с нея в борбата против „Ислямска държава“, това няма да бъде в нарушение на отдавнашната американска традиция, изразяваща се в подкрепа на режимите в Близкия изток до началото на арабската пролет и дори в създаването на съюзи с репресивните режими от Персийския залив.

От друга страна завземането на територия на Украйна от Русия беше решително антизападно. САЩ бяха прави да се опитват да укрепят институциите и икономиката на Украйна след това, макар изглежда да сбъркаха при избора на политическите сили, които трябваше да поддържат, доколкото нивото на корупция в сегашното ръководство на Украйна може напълно да дискредитира западните ценности в тази страна.

Така и решението да не се предоставят на Киев смъртоносни оръжия беше правилно, защото това би могло да доведе до ескалация, която би нанесла вреди на западния свят.

Русия се стреми към свободна търговия, към отваряне на границите, което, по своята същност, са западни стремежи. За това свидетелстват нейните опити да създаде митнически съюз заедно с бивши съветски републики, нейното спокойно отношение към емиграцията и имиграцията, нейният неотслабващ стремеж да влезе в Световната търговска организация, независимо от всички политически пречки. Това желание заслужава поддръжка.

Икономическите санкции против секторите на руската икономика, провокирали ответни мерки от страна на Путин, бяха грешка - те тласкат Русия в обратна посока, в антизападно направление.

Санкциите против конкретни чиновници, които водят антизападна, византийска политика, против тези, които имаха активно участие в агресията срещу Украйна, против тези, които нарушават правата на човека и притесняваха дисидентите и представителите на малцинствата, са напълно оправдани.

Западът има пълното право да не приема конкретни представители на руския режим и да демонстрира своето негативно отношение към това, което те проповядват. Но санкциите, насочени срещу Русия като страна и против руснаците, са контрапродуктивни.

Махалото ще продължи да се люлее наляво-надясно, режимите ще идват и ще си отиват, но Русия и нейният народ ще останат, поради което отворените врати за руснаците, а не обещанията те да бъдат отворени, в случай че тя изпълни определени условия, това е мощен дългосрочен стимул за сближаване.

We are proud of our common history. 🇷🇺, 🇺🇦 & 🇧🇾 share the same historical heritage which should unite our nations, not divide us. pic.twitter.com/hdmkuGy22p

— РоссиЯ 🇷🇺 (@Russia) May 30, 2017