А тентатите и засилването на авторитарната власт на президента Реджеп Ердоган окупират заглавията на медиите в Турция. Истината обаче е, че турските проблеми са най-вече икономически.
През третото тримесечие на миналата година турската икономика падна с 1,80%, след близо десетилетие на безпрецедентен в историята на страната икономически възход. Прогнозите за четвъртото тримесечие са още по-лоши.
Ердоган: Никакво семейно планиране, ще се множим
Пътят на Турция от република към султанат
Фич понижи рейтинга на Турция до ниво "боклук"
Щяха ли Ердоган и управляващата Партия на справедливостта и развитието да оцелеят политически в настъпващата икономическа криза? Много трудно, ако демокрацията в Турция действаше.
През изминалата година управляващите направиха всичко възможно да смажат опозицията и да намерят врагове, към които да насочат недоволството на населението.
Те обаче изглеждат безсилни пред икономическите проблеми. През миналата година турската лира буквално се срина, губейки 17% от стойността си срещу долара.
Междувременно двете водещи рейтингови агенции Standard & Poor’s и Moody’s понижиха оценката си за турския дълг под инвестиционната скала, до т. нар. от инвеститорите „junk” (боклук).
Турция поддържа устойчиви и тревожно големи дефицити по текущата си сметка. Но след финансовата криза през 2009 г. разви нов тежък финансов проблем. Външните задължения на турските банки нараснаха тройно до 180 млрд. долара, докато активите останаха на нива от около 50 млрд. долара.
Основната движеща сила на икономиката на Турция е потреблението на домакинствата, което формира около 70% от брутния вътрешен продукт на страната.
Реално приливът на бежанци от Сирия има положителен ефект при този икономически модел. Разходите на домакинствата са нараснали с близо 5% през 2016 г. Огромният брой имигранти създават икономически растеж сами по себе си.
#توركیا به #پارهی #ئهوروپا دهروازهكهی داخستووه#DarkoNews #Turkey #Syria #Refugees #EU #Border #Economichttps://t.co/SCOKw3YlwO pic.twitter.com/2NjFgLYHnF
— Darko News Economic (@darkwnews) February 8, 2017
Краткият период на руски санкции също имаше благоприятен ефект, тъй като успокои инфлацията на цените на храните.
През изминалото десетилетие Турция разчиташе на външните инвестиции, които създаваха просперитет, заетост и ръст на доходите в икономиката на страната. Но сега изглежда е дошло времето турците да платят сметката.
Всичко се промени. Инфлацията през януари достигна 9,22%. Населението обеднява, цените растат. Лихвените нива са високи. А непрестанните терористични нападения пречат на туризма, който благодарение на по-евтината лира можеше да бъде стабилизиращ фактор срещу икономическата криза.
#WorldBank cuts #Turkey’s 2016 #GDP growth estimate to 2.1%. #emergingmarkets #economic #news https://t.co/fhuHAlFIuz pic.twitter.com/Hu6MP7R9Sq
— EMIS (@EMIS_News) February 3, 2017
Управляващите предприемат отчаяни действия. Турската централна банка ще даде възможност на местните компании да плащат дълговете си в рубли, надявайки се на приток от свеж капитал от Русия, чиято финансова система обаче също не е в добра форма заради девалвацията на рублата и санкциите на Запада.
На този фон терорът, пълзящата ислямизация и автократичното управление на страната променят Турция. Най-добре това се вижда в Истанбул. Гледайте във видеото на „Дойче веле“ как обикновените турци преживяват негативните промени в доскоро процъфтяващата им държава.
криза, която тихо расте" />
