Финландия трябва да кандидатства за присъединяване към военния съюз НАТО „без отлагане“, заявиха финландският президент Саули Нинистьо и министър-председателката Сана Марин – голям политически обрат, предизвикан от инвазията на Русия в Украйна, предаде Ройтерс.
Москва: Това няма да остане без последици
Финландия, която има 1300-километрова обща граница и в миналото е имала трудни отношения с Русия, постепенно засили сътрудничеството си с НАТО като държава партньор, след като Русия анексира Крим през 2014 г. Но до нашествието на Русия в Украйна скандинавската държава се въздържаше от присъединяване, за да запази приятелските си отношения с източния си съсед.
В съвместно изявление Нинистьо и Марин днес казаха, че „Финландия трябва да кандидатства за членство в НАТО „без отлагане“. „Надяваме се, че необходимите национални стъпки, които трябва да бъдат направени, за да бъде взето това решение, ще бъдат предприети бързо в рамките на следващите няколко дни“, посочват Нинистьо и Марин.
Кремъл с реакция на идеята за членство на Финландия и Швеция в НАТО
Евентуално членство на Финландия в НАТО би подсилило както алианса, така и страната, заяви генералният секретар на организацията Йенс Столтенберг, цитиран от Ройтерс.
"Ако Финландия реши да кандидатства, то тя ще бъде сърдечно посрещната в НАТО, а процесът на присъединяване би бил гладък и бърз", каза Столтенберг. "Финландия е един от най-близките партньори на НАТО, зряла демокрация, членка на Европейския съюз и има важен принос за евро-атлантическата сигурност", заяви той.
Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел приветства "историческото" решение на финландските лидери да обявят подкрепа за членство в НАТО. "Единството и солидарността на НАТО и ЕС никога не са били по-близки. В момент, когато Русия води война в Украйна, това е силен сигнал за възпиране", заяви той в Twitter.
След като Русия започна, наричаната от нея „специална военна операция“ в Украйна, отношението на финландците към НАТО се промени. Обществената подкрепа за присъединяване към алианса нарасна до рекордни числа през последните месеци, а най-новото допитване на обществената телевизия ИЛЕ показва, че 76 процента от финландците подкрепят тази идея, а само 12 на сто са против. Години наред, преди началото на войната в Украйна, подкрепата за членство се движеше около 25 на сто.
Съдбата на Украйна е особено тревожна за Финландия, тъй като тя се е била в две войни срещу Русия между 1939 и 1944 г. Страната отблъсква опит за инвазия, но губи около 10 процента от територията си в последвалото мирно споразумение.
Много вероятно е бързото ориентиране на Финландия към НАТО да увлече и съседна Швеция.
Шведската външна министърка Ан Линде обяви, че страната ѝ ще вземе под внимание оценката на Финландия за НАТО, когато решава дали да изпрати заявление за прием.
„Финландия е най-близкият партньор на Швеция в сигурността и отбраната и трябва да вземем под внимание оценката на Финландия“, написа написа Ан Линде в Twitter.
Други скандинавски държави – Дания, Норвегия и Исландия, са членове на НАТО от основаването му през 1949 г., припомня ДПА.
Министър-председателката на Дания Мете Фредериксен обяви, че страната ѝ ще настоява за бърз процес по приемане на Финландия в НАТО.
„Дания, разбира се, ще приветства топло Финландия в НАТО. (Това) ще засили НАТО и нашата обща сигурност. Дания ще направи всичко възможно за бърз присъединителен процес след официалното подаване на кандидатура“, написа Фредериксен в Twitter.
