„Политико”: Конфликт на интереси заплашва Кристалина Георгиева

Ш ест месеца преди зам.-председателят на Европейската комисия Кристалина Георгиева да обяви, че ще се върне в Световната банка, управляваният от нея бюджетен отдел е договорил промени в начина, по който ЕС ще финансира нейния бивш и бъдещ работодател, сочат документи, с които „Политико” (Politico) разполага.

Новата европейска вноска в Световната банка поражда тревога в ЕК и Европейския парламент за потенциален конфликт на интереси. При това на фона на опитите на Европейската комисия да затегне така наречените револвиращи правила за работните места, които нейните служители могат да заемат след напускането си.

Кристалина Георгиева изненадващо подаде оставка от Европейската комисия

Кристалина Георгиева: Не очаквахме такъв резултат

ЕС допринася с около 400 млн. евро на година за проектите на Световната банка, предназначени за намаляване на бедността, ускоряване на развитието, борбата с изменението на климата. Повечето от тези средства отиват за конкретни проекти, но с част от тях се плаща т. нар. „такса за управление” на Световната банка.

През април отделът на Георгиева е дал съгласието си за нов модел на плащане на тази такса, който според трима служители на Европейската комисия, пожелали анонимност, ще доведе до увеличаването на размера на плащанията.

Пред „Политико” от Световната банка са заявяват, че новата такса от 17%, договорена с ЕС, е в съответствие с това, което и други донори плащат, като парите за управление на проекти реално са 7%, а останалите средства отиват за разходи като пенсии и здравно осигуряване. От отдела на Георгиева също отхвърлят опасенията за конфликт на интереси.

В същото време обаче представител на Европейската комисия, който има опит в споразумения между ЕС и световните организации за развитие, посочва, че 17-процентната такса е безпрецедентна.

Германският евродепутат Ингеборг Гресле, която е председател на комисията за бюджетен контрол към Европейския парламент, коментира, че никога не е виждала толкова висока такса, изисквана от външна организация като Световната банка.

„Няма оправдание за тези 17%”, смята Гресле. „Те са много, прекалено много. Хора умират от глад, защото ние харчим за администрацията на Световната банка”.

По отношение на разпределението на средства регламентите на ЕС са ясни – нито една институция не трябва да бъде фаворизирана. Решението, одобрено от Европейската комисия, засяга само вноските към Световната банка. Подобни споразумения с други институции не са сключвани. Споразумението с банката представлява прецедент, от който и други получатели на средства за развитие от ЕС могат да се позоват.

Гресле коментира, че разчитането на външни одити и оценки ще „сбъдне старата мечта да се приема за дадено това, което други вършат и казват” и добавя: „Вече няма да проверяваме, а да се доверяваме”.

Малцина са еврокомисарите, които напълно разбират в какво се състоят промените в споразумението със Световната банка, което са одобрили, според петима представители на ЕС, запознати с преговорите.

„Политико” разполага с имейли, от които се вижда, че през пролетта отделът на Георгиева е притискал други департаменти на Европейската комисия ускорено да подкрепят новата формула за финансиране на Световната банка, като ограничили времето за вътрешни обсъждания до едва 2 дни, вместо обичайните 15.

Нещо повече, на 14 септември бюджетният отдел, ръководен от Георгиева е предложил ревизия на финансовите регламенти от 2002 година, която цели да ЕС да не провежда собствени одити при разходването на средства от организации като Световната банка, когато вече е направена външна независима оценка.

Предложените промени във финансовите регламенти трябва да бъдат финализирани до декември 2018 година.

На 9 ноември Европейската комисия се произнесе, че преместването на Георгиева в Световната банка не е конфликт на интереси. Становището обаче е част от поверително решение, което не е огласено. В него се изисква „г-жа Георгиева да се въздържа до края на мандата си от всякакво участие в изготвяне на документи, свързани с отношенията между Европейската комисия и Световната банка”.