В статията се коментира решението на парламента в Рейкявик да поиска приемане на Исландия в ЕС, след като това бъде потвърдено и на референдум.
Вестникът отбелязва, че това решение на Рейкявик е малък и скромен стимул за блока от 27 страни и за чувството, че съюзът продължава да бъде желана цел за държавите от стария континент.
Другите европейски претенденти, които идват от региона на Западните Балкани, като Сърбия, Албания, Босна и Херцеговина, Черна гора и Косово обаче са изправени пред големи проблеми по техния път към европейска интеграция, посочва "Файненшъл таймс".
Вестникът смята, че тези страни трябва да извършат серия от трудни реформи в съдебната система, както и в икономиката, оценявайки, че нито една от тях не е близо до започването на преговори за членство с ЕС.
За другите три страни кандидатки от региона - Хърватия, Македония и Турция "Файненшъл таймс" прави оценката, че и те са изправени пред пречки, припомняйки, че Словения и Гърция блокират съответно хърватските и македонските амбиции за членство заради двустранни спорове, докато Анкара има сериозни проблеми с някоко членки на ЕС, които настояват тя да остане колкото се може по-далеч от съюза.
Вестникът твърди, че причината за сегашния застой в процеса от разширяване се дължи на страха да не бъде повторена "грешката" с България и Румъния, за които в Брюксел преобладава мнението, че прекалено рано са били приети за членки на ЕС, преди да изпълнят всички критерии за борба с корупцията и организираната престъпност.
Своеобразна "вина" за сегашния застой вестникът вижда и в бавната ратификация на Лисабонския договор, особено след ирландското "не" на референдума преди една година.
Франция и Германия тогава, но и сега, настояват, че не може да има разширяване на ЕС без преди това да се извършат институционалните реформи, които са предвидени в европейския документ от Лисабон, заключава "Файненшъл таймс".
Последвайте ни
