Едва 31% от българите са доволни от условията на труд

Е два една трета от българите са доволни от условията при които работят.

Това показва публикувано днес проучване на Евробарометър, в което се изследва как кризата е засегнала качеството на труда, съобщиха от ЕК.

Средното ниво на удовлетвореност от индивидуалните условия на труд в ЕС е 77%.

Докато малко повече от половината от европейските работници смятат, че условията на труд в тяхната страна са добри (53%), мнозинството (57%) все пак считат, че индивидуалните им условия на труд са се влошили през последните пет години.

Налице са много големи разлики между държавите членки, като процентите варират от 94% за Дания до 38% за Гърция.

Като цяло повечето работници изразяват високи нива на удовлетвореност от работното време (80%) и здравословните и безопасни условия на работното място (85%).

Проучването на Евробарометър, проведено в 28-те държави членки, показва, че повече от 80% от респондентите в Дания, Люксембург, Финландия и Нидерландия считат, че условията на труд в тяхната държава са добри.

На ниво работници Дания отново заема първо място, като 94% от работниците са удовлетворени от своите условия на труд. Австрия и Белгия заемат второто място, като са удовлетворени 9 от всеки 10 работници. Плътно след това се нареждат Финландия (89%), Обединеното кралство и Естония (и двете с 88%);

Гърция е с най-ниския процент на удовлетвореност на национално равнище

(16%) и е единствената държава, в която по-малко от половината от работещите респонденти са доволни от настоящите си условия на труд (38%). В по-малка степен, на национално равнище нивата на удовлетвореност са по-ниски в Хърватия (18 %), Испания (20 %), Италия (25 %), България (31%), Словения, Португалия и Румъния (всяка с 32 %), а също и в Словакия (36 %) и Полша (38 %).

Тази разлика в нивата на удовлетвореност може да бъде обяснена с множество фактори: социалният и икономически контекст, повлиян от кризата, но също и по-структурни характеристики като социален диалог, социални политики и трудово право, които могат да са по-силно или по-слабо изразени в зависимост от националните ситуации в ЕС.

Други ключови констатации от проучването показват, че има място за подобрение в някои области.

Редица фактори потвърждават нарастване на интензивността на труда. Стресът безспорно се счита за най-важният риск на работното място

(за 53% от участвалите в анкетата). Освен това неудовлетвореността по отношение на работното натоварване, темпа на работа и дългия работен ден (над 13 часа) е по-често срещана от други проблеми, като липсата на интерес към задачите или недостатъчни периоди на почивка на седмична или годишна база;

По отношение на организацията на труда във връзка с равновесието между професионалния и личния живот, 40% от анкетираните заявяват, че не им е предложена възможност да използват гъвкав режим на работа.

В областта на здравословните и безопасни условия на труд, по-малко от един от всеки трима работници е заявил, че на работното му място са въведени мерки срещу новите рискове (например, предизвиканите от нанотехнологиите или биотехнологиите), или мерки, насочени към възрастните работници и тези с хронични заболявания.

Заедно със стреса, като един от най-важните рискове на работното място се възприема неергономичната среда,

като 28% от анкетираните определят повтарящите се движения и изморителните или болезнени пози като основен риск за здравето и безопасността на работното място, а 24% — ежедневното вдигане, пренасяне или преместване на товари.

Проучването епроведено в 28-те държави-членки между 3 и 5 април 2014 г. На родния им език бяха интервюирани по телефона (стационарен или мобилен) 26 571 респонденти от различни социални и демографски групи.