В Италия спасителите намериха тялото на още един мъж в затрупания от лавина хотел, информира NOVA. Равносметката до момента е шестима загинали и 23-ма души в неизвестност.
Спасени бяха 11 души, включително четири деца под 10-годишна възраст.
Трагедията се разигра в сряда, когато областта Абруцо беше разтърсена от няколко земетресения с магнитуд над 5 по Рихтер.
10-годишно момче, извадено от затрупания хотел, остана сираче, след като властите потвърдиха, че и двамата му родители са загинали при трагедията, пише английското издание „Телеграф“ (The Telegraph).
Лавина затрупа хотел в Италия, има изчезнали
Серия силни земетресения в Италия
Спасителната операция продължава, а оцелелите разказват своята история
„Беше като бомба“,
споделя оцелелият 25-годишен Винченцо Форти, който е стоял прегърнат с приятелката си Джорджия Галаси в тясно и тъмно пространство в продължение на 50 часа.
Едоардо ди Карло е едно от четирите деца, които бяха извадени живи, заедно с още петима възрастни. Момченцето е прекарало две нощи и два дни на минусови температури, погребан от тонове сняг, лед и скали.
„Ехаа, вижте целия този сняг“, били първите думи на Едоардо, когато спасителите го извадили от хотела ковчег.
„Може ли да отидем да караме ски?“,
попитал още Едоардо.
Italy hotel #avalanche: Eight people, including two children, found alive: reports pic.twitter.com/JhdjMurvsX
— People's Daily,China (@PDChina) January 20, 2017
Той и 7-годишният Самуел ди Микеланджело, който също оцеля, са се намирали в залата за игри, когато лавината ударила хотела. И двамата не са искали да напуснат руините без родителите си.
Едоардо и другите спасени деца са в добро физическо и психическо състояние, но сред петте потвърдени жертви са и двамата му родители Себастианои Надя ди Карло. Двойката има още две деца – на 16 и на 20 години, които обаче не били с тях в хотела.
Шокирани и разтърсени оцелелите разказали на семейство и приятели, че не могат да повярват как са оцелявали час след час при мразовити температури, прегръщайки се един друг ужасени в тъмното. „Бяхме в капан, не чувахме звуци отвън. Смучехме лед, но нямахме храна,
започнахме да губим сили и надежда.
Тропахме по тавана, докато силите не ни напуснаха. Тогава изведнъж те (бел.ред. спасителите) извикаха към нас. Аз изкрещях: „Аз съм Джорджия и съм жива. Това беше най-красивото нещо, което някога съм казвала“, разказва 22-годишната Джорджия Галаси.
криза, която тихо расте" />
