Л идерите на Европейския съюз одобриха новата инвестиционна програма за стимулиране на икономичесикя растеж на срещата си в Брюксел, която приключи късно тази нощ – половин ден по-рано от планираното, предаде Ройтерс.
28-те страни от ЕС постигнаха съгласие за създаване на
европейски фонд за стратегически инвестиции, който може да мобилизира до 315 млрд. евро в периода 2015-2017 г.
за стимулиране на европейското производство, съобщи председателят на Европейския съвет Доналд Туск.
„Договорихме три неща: първо, призоваваме за спешно създаване на европейски фонд за стратегически инвестиции; второ, подновен ангажимент за интензифициране на структурните реформи; трето, продължаване на усилията за гарантиране на здрави публични финанси“, заяви Туск във видеосъобщение.
„Новият фокус на инвестиране, наред с поемането на
ангажимент от страна на страните членки за структурни реформи и за следване на фискална консолидация,
ще бъдат основата за растеж и откриване на нови работни места в Европа“, посочиха лидерите в съвместно изявление, цитирано от ДПА.
Президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги, който взе участие в срещата на върха, предрече, че планът може да допринесе за увеличаване на доверието в еврозоната. Според него бързото му прилагане и правенето на инвестиции с висока възвръщаемост са ключови.
„Инвестициите трябва да бъдат насочени към проекти на бъдещето, например в цифровата икономика или области, където не сме особено силни на световните пазари“, заяви при пристигането си в Брюксел германският канцлер Ангела Меркел.
ЕС е амбициран да подпише трансатлантическото партньорство (ТТИП) със САЩ до края на 2015 г.,
се посочва в заключителните изявления от срещата на върха, предаде Франс прес. „Решени сме да направим усилие да финализираме това споразумение до края на 2015 г., без обаче Европа да се отказва от няколко принципа“, на които държи особено много, заяви председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер след края на срещата.
Представители на ЕС и САЩ ще се срещнат през февруари 2015 г. във Вашингтон за следващия кръг преговори по сделката, която ЕК изчислява, че ще допринесе с до 100 млрд. евро към БВП на ЕС, отбеляза онлайн изданието „ИЮ Обзървър“.
Това споразумение обаче предизвиква критики от двете страни на Атлантическия океан
и притеснения, че ще доведе до вмешателство на чуждестранни компании в държавните политики, влошаване на нормите в здравеопазването и защитата на околната среда, отбеляза АФП.
След икономическите въпроси, лидерите обсъдиха стратегията си по отношение на Русия. Туск призова тя да бъде едновременно твърда и отговорна. Отговорът на ЕС след руската анексия на Крим не може да бъде воден единствено от събитията, посочи председателят на Европейския съвет.
„Очевидно е, че
няма да намерим дългосрочна перспектива за Украйна без адекватна, съдържателна и единна стратегия към Русия“,
каза Туск на пресконференцията след края на срещата на върха.
„Президентът Путин и руското ръководство трябва да се замислят сериозно върху необходимостта да извършат радикална промяна в своето отношение към останалия свят и да преминат към по-кооперативен режим“, заяви по-рано шефката на дипломатическата служба на ЕС Федерика Могерини.
Тя подчерта, че тежката финансова криза в Русия не е добра новина нито за руските граждани, нито за Украйна, нито за Европа или за останалата част от света.
„Никой не иска да вижда упадък на руската икономика. Но трябва да бъдем принципни, да се придържаме към изконните принципи на либерална демокрация, независимост и спазване на държавния суверенитет.
Русия не направи това и сега си плаща цената“,
заяви финландският премиер Александер Стуб, цитиран от ДПА.
Ако бъде запазена териториалната цялост на Украйна, ЕС може да обмисли въпроса с вдигане на санкциите срещу Русия, заяви на пресконференция германският канцлер Ангела Меркел след края на срещата на върха на ЕС.
По думите ѝ санкциите са били въведени в отговор на действията на Русия и могат да бъдат снети, ако причината за въвеждането им бъде отстранена.
ЕС е готов да обмисли въпроса за сътрудничество с Евразийския икономически съюз, ако бъдат изпълнени споразуменията от Минск за уреждане на ситуацията с Украйна, допълни Меркел.
Френският президент Франсоа Оланд каза, че възнамерява в близките дни да продължи преговорите по уреждане на конфликта в Източна Украйна с колегите си Владимир Путин и Петро Порошенко. Оланд заяви, че в момента
няма достатъчен напредък, за да бъде извършена доставката на хеликоптероносачите „Мистрал“.
„Искам минският процес да бъде завършен, минският протокол да бъде изпълнен“ – при това положение ще бъде възможно изпълнението на договора за доставка, посочи Оланд.
На срещата на върха не бе взето решение за нови санкции срещу Русия, но бяха одобрени мерки по отношение на Крим.
Всякакви европейски инвестиции в Крим оттук насетне ще бъдат забранени, за да се отбележи неодобрението на Европа по отношение на „незаконната анексия“ на украинския полуостров от Русия.
