Радев от Берлин: Получихме подкрепа за дерогация и за България за вноса на петрол

В сички важни позиции на България в рамките на дневния ред на ЕС срещат разбиране от нашия стратегически партньор Германия. Това заяви президентът Румен Радев пред журналисти в Берлин.

Държавният глава е на посещение във Федерална Република Германия по покана на своя колега Франк-Валтер Щайнмайер.

Двамата проведоха среща на „четири очи“ в президентския дворец „Белвю“ в Берлин.

След това българският президент разговаря и с канцлера на Германия Олаф Шолц във Федералното канцлерство. Срещата на „четири очи“ между двамата продължи повече от час.

Във фокуса на разговорите бяха двустранните отношения между България и Германия,

задълбочаването на икономическото и инвестиционното сътрудничество, теми от дневния ред на Европейския съюз, диверсификацията на енергийните доставки, укрепване на сигурността на Европа в контекста на войната в Украйна и европейската перспектива на страните от Западните Балкани.

Франк-Валтер Щайнмайер прие Румен Радев в двореца "Белвю"

"Диалогът на най-високо политическо ниво между България и Германия е важен за ефективното ни сътрудничество и за така необходимите общи позиции в рамките на ЕС", подчерта българският президент.

Той посочи, че е необходимо търсене на общи, най-изгодни за двете страни решения с оглед на спрените доставки на природен газ от Русия.

По думите на президента, за да се постигне реална и устойчива диверсификация в доставките на природен газ, ще бъде нужно време и усилия за изграждане на необходимата инфраструктура, както и сключването на нови договори.

Румен Радев заяви, че Германия разбира и подкрепя искането на България за предоставяне на дерогацията по отношение на вноса на петрол.

Аргументираната българска позиция по отношение на Република Северна Македония

също среща разбиране, стана ясно от думите на президента Румен Радев.

Той подчерта също така, че не бива да се допуска в рамките на европейските институции да набира сила тенденцията националната ни позиция по темата да става заложник на конфликта в Украйна.

"Удивително е как Европа, която се превърна в пример за останалия свят по отношение на демокрацията и човешките права, на толерантност и резистентност към езика на омразата, е готова да загърби тези свои принципи и ценности", посочи държавният глава и предупреди, че легитимацията на идеологеми от бивша Югославия и комунистическия интернационал ще има дългосрочни неблагоприятни последици за Европейския съюз.

"Като отговорен член на ЕС България трябва да интегрира партньори, а не проблеми в съюза", каза още президентът.

Във връзка с обсъдената по време на разговорите тема за войната в Украйна президентът посочи, че е необходимо да се търси решение за възможно най-бързо прекратяване на конфликта в Украйна, защото всеки ден от тази война е загуба не само за Украйна и за Русия, а и загуба за цяла Европа.

"Трябва да е ясно, че България е част от всички европейски решения и решенията на НАТО по отношение на Украйна. Но там няма императив за предоставяне на оръжие", подчерта президентът.

По думите на държавния глава страната ни не трябва да допуска "користните призиви на някои наши политици да предоставим непременно оръжие за Украйна да се опаковат като някакъв морален дълг на България".

"Нека не забравяме, ще напомня още веднъж, ние имаме огромна историческа диаспора. Тя е разположена точно в зоната на конфликта. Аз не искам с българско оръжие по един или друг начин да се убиват българи. Това е недопустимо", подчерта още Румен Радев.

Държавният глава отново припомни, че призивите за мир по отношение на войната в Украйна непрекъснато намаляват, а залогът вече е победа на всяка цена, независимо от пролятата кръв, независимо от разрушенията и независимо от жертвите.

В отговор на въпрос за обявените от правителството антиинфлационни мерки

президентът посочи, че това е дългоочаквано от бизнеса решение. Румен Радев заяви също така, че отдавна призовава за отворен конструктивен диалог, дългосрочни решения, преодоляване на енергийната, икономическа и социална криза, за предвидимост по отношение на бизнеса и гражданите.

"Решенията трябва да бъдат в резултат на ангажирана политика, а не под натиска на улицата и потенциални протести", заяви още държавният глава и добави, че  българското общество продължава да очаква ясна енергийна стратегия и дългосрочни мерки.

По-рано през деня президентът се срещна и с кмета на Берлин Франциска Гифай.

По време на разговора бе отчетено, че и София, и Берлин се стремят да развиват своята икономика в сходни области като IT сектора, стартъпи, иновации и туризъм. Българският държавен глава открои възможността за засилване на партньорството между местните власти в областта на градоустройството и социализирането на градската среда. Обсъдени бяха и усилията на институциите в двете държави за настаняване и интеграция на бежанците от конфликта в Украйна, както и за интеграцията на ромската общност.

Двустранният стокообмен от почти 10 млрд. евро и над 5000-те германски компании в България са отчетливи индикатори за значимостта на българо-германското икономическо сътрудничество, посочи Румен Радев по време на Германско-българския икономически форум, който се състоя в Дома на германската индустрия в Берлин.

Държавният глава подчерта, че страната ни има амбицията да развива икономическите си връзки с Германия в сфери с все по-висока добавена стойност. Като перспективни области Румен Радев открои машиностроенето и автомобилостроенето, електрониката, високите технологии.

Представителите на германския бизнес посочиха от своя страна, че са инвестирали над 3 млрд. евро в България и досега са разкрити почти 60 000 работни места. Те призоваха и за повече информация за възможностите за икономически партньорства с България    

В делегацията на българския държавен глава са включени представители на ръководствата на национално представителните работодателски организации в България, както и ръководството на най-голямата икономическа зона на Балканите "Тракия". В състава на делегацията са също и представители на бизнеса с вече установени партньорства в Германия, в областта на алтернативните енергийни източници.