Във филмите на ужасите най-страшните моменти обикновено произтичат от чудовището, което не виждаш. Сега същото става и в реалния живот или най-малкото в живота онлайн.
През последните няколко години, предимно потайно, правителствата орязват свободите в интернет, като превръщат това предназначено да еманципира човека изобретение в средство за следене и контрол.
През следващите няколко месеца този процес се готви да излезе на международната сцена предвид плановете за поставянето на киберпространството под властта на една доста секретна и мъглява агенция на ООН.
Ако това се случи, то ще стане важен тласък за плановете на правителствата да цензурират интернет пространството и да го използват, за да наблюдават гражданите. На практика всички правителства правят това. Някои са доста по-лоши от други.
Миналия месец в Русия влезе в сила закон за съставянето на черен списък на уебсайтовете с "екстремистко" съдържание, което е само поредният пример за тази тревожна тенденция. Авторитарните държави отдавна възприемат киберпространството като върховна заплаха за източника на властта си.
Те получават подкрепата на демократични държави, които се стремят да въведат законодателство, разширяващо правата на властите и агенциите по сигурността да слухтят.
Сегашният проектозакон за комуникациите на британското правителство ще създаде система за събиране и съхраняване на всички онлайн данни. Групата "Прайвъси интернешънъл" изтъква в писмо до парламента: "Технологията, която ще бъде използвана, се прилага сега само в Казахстан, Китай и Иран [. . .] и почти със сигурност подлага гражданите на текуща и непрестанна намеса в частния им живот".
Всички правителства, независимо от нюанса си, се позовават на едни и същи заплахи и аргументи, като най-често използваните са тероризмът и организираната престъпност, детската порнография и интелектуалната собственост. Не е изненада, че същите и техни местни варианти се използват от диктатурите, които само се нуждаят от прецеденти на Запада, за да отвърнат на всички критики с обвинението в лицемерие.
По предварителния си замисъл интернет е без граници. На теория всеки, който разполага с достъп до трафик, намира информация навсякъде и комуникира с всекиго. Разделителната линия между свободното изразяване, данните и идентифицирането на личността, от една страна, и правото на държавата да следи за сигурността, от друга, е обект на постоянна дискусия и преосмисляне отчасти вследствие на напредъка на технологиите.
Едно от най-горещите места за дебат беше Форумът за управление на интернет (Internet Governance Forum), който от създаването си през 2005 г. събира правителства, големи и малки фирми от частния сектор, учени и представители на гражданското общество. Тазгодишната среща през ноември ще се състои на неуместното и странно място Баку, столицата на Азербайджан - държава с особено лошо досие в сферата на свободата на изразяване и потискането на несъгласието.
От значение, както се очертава, са прозрачността и обхватът. Щом интернет ще бъде управляван по-съгласувано и в по-малка степен на "ад хок" база, това не може да бъде оставено само в ръцете на правителствата. В мрежата никога не е имало централна власт и интернет процъфтя въпреки (или може би заради) своя децентрализиран модел на управление.
Сега се задава обратното. През декември в Дубай един орган, който съществува от 150 години, но малцина извън тесни индустриални кръгове са чували за него, ще се опита да поеме контрола върху интернет. Международният телекомуникационен съюз (International Telecommunications Union, ITU) - организация към ООН със 193 държави членки - цели да прибави интернет към своите функции на регулатор.
Сред най-силните поддръжници на това са режимите на Китай, Русия, Таджикистан и Узбекистан, които миналия септември внесоха в Общото събрание на ООН предложение за създаване на "международен кодекс за информационна сигурност".
Тяхната цел е да създадат ръководени от правителствата "международни норми и правила, стандартизиращи поведението на страните по отношение на информацията и киберпространството".
Тези държави и други от техния сорт са си поставили три главни цели за форума в Дубай и след това: признаване на националния суверенитет върху кибернетичните комуникации; ограничения върху анонимността и кодирането; промяна в глобалното управление. Не толкова много читатели ще знаят толкова много. Официалната подготовка за форума на ITU е забулена в тайнственост, което е стандартната практика на организацията, но информация има в уебсайта WCITleaks.org, създаден от двама техничари, за да публикуват изтекли документи за срещата.
Самият ITU се самоопределя като организация на "мултиакционери", но това твърдение е със съмнителна достоверност. Всички големи решения са вземат на срещите, в които право да участват имат само правителствата. Лобирането (от всички страни) продължава от месеци, но почти изяло е задкулисно. Потребителите на мрежата са изключени от този процес.
Има и други културни и политически послания. Някои развиващи се страни и бързо развиващите се икономики са въодушевени от възможността да държат юрисдикцията далеч от САЩ. Това е най-привлекателната част от тяхното послание.
От зараждането си интернет е доминиран от САЩ - правителство и корпорации, - както и от групи на гражданското общество и потребителите. Това бързо се променя. Достъпът до високоскоростен интернет с мобилна връзка ще трансформира през следващите години достъпа до информация в развиващите се страни.
Интернационализацията на интернет е неизбежна и нещо добро. Въпросът не е в това коя страна го ръководи, а къде стои силата вътре в страните. Контролът винаги е бил първият инстинкт на държавата. Срещата на Международния телекомуникационен съюз през декември бележи само началото на битката между тези, които искат да запазят интернет (относително) свободен, и онези, които ще сторят всичко по силите си, за да обърнат процеса.
