Х иляди хора излязоха отново на протест в Хонконг с искане за повече демокрация в китайския специален административен район, предаде ДПА.
Нощта премина спокойно, като много демонстранти я прекараха в палатки. Нямаше видимо присъствие на полицията.
Демонстрантите искат оставката на главния администратор на Хонконг Лян Чунин. Студентски лидери настояват той да се оттегли още днес, като в противен случай заплашват, че ще окупират важни административни сгради.
Активистите искат продемократични реформи преди следващите избори за главен администратор през 2017 г.,
включително свободно номиниране на кандидатите.
Демонстрации в знак на подкрепа и солидарност с продемократичните протести в бившата британска колония, върната на Китай през 1997 г., се проведоха в най-малко 26 града в цял свят, предаде Франс прес.
4000 души се събраха в тайванската столица Тайпе, 2000 – в Лондон, и 300 – в Оукланд. Около 350 човека се събраха на знаковия площад „Таймс скуеър“ в Ню Йорк. „Хонконг, бъди силен“, скандираха демонстрантите, много от които носеха символично чадър – символа на протестното движение в китайския специален административен район.
„Протестиращите, които блокират улиците на Хонконг, искат единствено политическите гаранции, които им бяха дадени преди връщането на тази територия на Китай“, заяви Крис Патън, последният британски губернатор на Хонконг преди връщането му под китайска юрисдикция през 1997 г., предадоха ДПА и Ройтерс.
Патън посочи, че демонстрантите искат само да се изпълнят обещанията, дадени в Основния закон на Хонконг, изготвен съгласно споразумението между Великобритания и Китай от 1984 г.
„В Основния закон и в дадените на хората обещания е абсолютно ясно казано, че темпото на демократизацията е въпрос, който се решава от властите на Хонконг, това се определя като част от „високата степен на автономия“ на Хонконг. Пълен абсурд е да се казва, че всичко това се решава от властите в Пекин“, изтъкна Патън пред Би Би Си.
Той изрази предположение, че
предишните лидери на Хонконг вероятно не са запознали Пекин със силата на продемократичните нагласи в тази територия.
Патън обаче отхвърли страховете от пряка китайска намеса и възможността от друго кръвопролитие като на площад „Тянанмън“ в Пекин през 1989 г.
„Не мога да повярвам, че китайските управници ще извършат такава лудост. Не мога да повярвам, че биха действали толкова грубо и неморално“, каза той.
Патън добави, че Китай много държи на международния си имидж и отношения.
„Не мога да повярвам, че ще са толкова глупави, че да пратят армията“, заяви той.
Кризата в Хонконг е вътрешна китайска работа,
каза пък китайският министър на външните работи Ван И преди среща във Вашингтон с държавния секретар на САЩ Джон Кери, предаде Франс прес.
„Правителството на Китай изрази своята позиция много твърдо и много ясно: работите на Хонконг са вътрешни работи на Китай“, каза лаконично Ван.
Китайският външен министър предупреди, че всички държави трябва да спазват суверенитета на страната му.
„Това е основополагащ принцип на международните отношения“, припомни той.
Ван подчерта, че „никоя страна, никое общество, никой човек не би толерирал незаконни действия, които нарушават обществения ред. Това е така както в Съединените щати, така и в Хонконг.“
Кери изрази надежда, че властите в китайския специален административен район ще проявят сдържаност пред продемократичните протести.
Хонконг трябва да спазва правото на демонстрантите да изразяват своето мнение по мирен начин,
призова той. Вчера Държавният департамент на САЩ съобщи, че Джон Кери ще повдигне темата на срещата си с Ван И.
За пореден ден протестите с искане за демократични реформи в Хонконг не слизат от външополитическите страници на западните вестници.
След 20 години на главоломен икономически растеж Китай установява, че е в безизходица. На фона на тревогите на икономистите от „имотен балон“, огромен сенчест дълг и забавяне на промишленото производство Китай се изправя пред криза, която няма да изчезне.
Неспособността на Пекин да предприеме политически реформи води до растящо недоволство в периферията на страната – Синцзян, Тибет, Тайван, а сега и Хонконг, пише в коментарна статия британският в. „Гардиън“.
Истината е, че Китай не знае как да започне смислена политическа реформа.
Ако допусне по-широко участие във властта, това ще застраши еднопартийното управление, или по-точно широката система на политически назначения, която облагодетелства и върхушката в Хонконг.
Пекин не може да отстъпи от позицията си, без да отправи послание за собствената си слабост към народа, което би било немислим прецедент.
След 20 години икономически реформи Пекин не направи нищо, за да се подготви за неизбежните искания за политически промени.
Сега тези искания са факт по улиците на Хонконг. Въпреки че разполагаше със 17 години, откакто Великобритания върна Хонконг на Китай, да спечели подкрепата на населението и да покаже, че Пекин притежава необходимото, за да управлява жизнеспособно, открито и процъфтяващо общество, днес Китай губи Хонконг, подчертава вестникът.
Китайската комунистическа партия предупреди за „невъобразими последици“,
ако продемократичните демонстрации в Хонконг продължат, пише в. „Индипендънт“.
Статия в управлявания от партията вестник „Женмин жибао“, прочетена по държавната телевизия, призова хората да подкрепят правителствените усилия „решително да разположи полицейски подкрепления и да възстанови обществения ред възможно най-бързо“.
С подкрепата на китайските лидери главният администратор на Хонконг и съветниците му решиха, че най-добрата стратегия е да се надяват нарушаването на ритъма на спокойното ежедневие да обърне общественото мнение срещу продемократичното движение, отбелязва в. „Ню Йорк таймс“.
Стратегията обаче крие опасности за местното и националното правителство, тъй като в действителност
отстъпва инициативата на протестиращите и им дава възможност те да движат събитията.
За Китай продължителни протести може да предизвикат по-широко недоволство във вътрешността на страната, въпреки опитите на цензурите му да блокират дискусиите на събитията.
Правителството в Хонконг пък рискува градът за изгуби репутацията си на стабилен финансов център и вината за това да бъде хвърлена не толкова на протестните действия, колкото върху непреклонността на правителството, допълва всекидневникът.
След първоначалната сурова реакция със сълзотворен газ в неделя, която само накара още повече демонстранти да излязат по улиците, хонконгското правителство смекчи тона,
залагайки вероятно на това протестиращите „да изпуснат парата“, а обществеността постепенно да се настрои срещу тях,
отбелязва в същия дух в. „Вашингтон пост“.
Той също предупреждава, че стратегията на изчакването крие рискове.
Ако многочислените протести продължат седмици или месеци, китайският президент Си Дзинпин може да започне да изглежда слаб и да даде повод за критики от съперници в партията му, че е изгубил Хонконг.
