Китай може да разреши второ дете в семейството

Т ридесет и пет години след въвеждането на драконовските мерки за ограничаване на раждаемостта, довели до милиони принудителни аборти и до възникването на демографска „бомба със закъснител“, Китай изглежда е на прага на въвеждането на политика на две деца, пише Том Филипс във в. „Гардиън“.  

Новите нормативни документи, според които на китайските двойки ще се разрешава да имат две деца, може да влязат в сила „още до края на тази година, ако всичко върви добре“, каза правителствен източник в Пекин, цитиран от англоезичното издание „Чайна бизнес нюз“. 

Твърде оспорваната и често брутално налагана политика на едно дете

беше въведена от китайските комунистически лидери през 1980 г. заради страхове от катастрофално експлозивен ръст на населението. 

Правителството смята, че по този начин е предотвратило 400 млн. раждания. Но човешката цена беше огромна – принудителни стерилизации и аборти, убийства на деца и драматичен дисбаланс между двата пола, който означава, че милиони мъже никога няма да си намерят партньорки. 

През 2012 г., при един от най-шокиращите напоследък случаи на потъпкване на човешки права, свързани с тази политика, 23-годишна жена от северозападната китайска провинция Шанси беше отвлечена от чиновници, отговарящи за семейното планиране, и беше принудена да абортира в седмия месец. 

Лян Чжунтан, демограф от шанхайската Академия за социални науки, смята, че тази политика отдавна е трябвало да бъде изоставена. 

„Ключовият въпрос не е едно или две деца. Въпросът е за репродуктивната свобода, за основни човешки права.

В миналото правителството не успя да схване същността на проблема“, казва той. 

Властите в Пекин побързаха да приглушат съобщенията, че политиката на две деца ще бъде въведена до края на годината. 

„Още не е решено откога на семействата и двойките в страната ще бъде разрешено да имат второ дете“, заявяват от националната комисия по здравеопазване и семейно планиране, цитирана от официалния вестник „Чайна дейли“. 

Професорът по демография от Пекинския университет Лу Дзехуа казва пред „Глобал таймс“, че е по-вероятно промяната да бъде обявена догодина. 

„Въпросът не е само да се въведе политика на второ дете. Това е свързано с промяна на редица други политики, нормативни актове, формалности и облекчения, които са необходими за успеха на тази политика, а това изисква време“, отбелязва той. 

Според Лян очакваното решение за въвеждане на политика на второ дете е мотивирано от

растящата обществена съпротива срещу законите за семейно планиране. 

Интернет – глобалната мрежа, с която вече са свързани близо 650 млн. китайци - направи обществената враждебност (към тази политика) по-видима и по-силна. 

„Правителството, подложено на нарастващ обществен натиск, трябва да отговори на исканията на хората“, добави той. 

Намеренията за разхлабване на строгия контрол над раждаемостта са отговор и на демографската „бомба със закъснител“, създадена от политиката на едно дете. 

Експерти предупреждават, че 1,3-милиардното население на Китай бързо застарява, а трудовите ресурси намаляват. Към 2050 г. в страната ще има близо 440 млн. души над 60 г., според изчисления на ООН, което ще подложи на голямо напрежение ресурсите на правителството. 

Междувременно населението в трудоспособна възраст – хората между 15 и 59 г., намаля с 3,71 млн. само през тази година – тенденция, която се очаква да продължи. Ако тя не бъде пречупена,

бъдещето на китайската икономика изглежда мрачно,

казва И Фусян, демограф и изявен критик на политиката на едно дете. 

През последните години се наблюдава постепенно смекчаване на китайските закони за семейно планиране. Вече се разрешава на семействата от етническите малцинства и на селските двойки, чието първо дете е момиче, да имат повече от едно дете. 

От 2013 г. на двойките в много части на страната е разрешено да имат две деца, ако единият от родителите е единствено дете. 

Държавните медии приветстват резултатите от тази промяна на политиката, довела до 470 хил. раждания в повече през 2014 г. в сравнение с предишната. Но „мини бейби-бумът“, на който властите се надяваха, не се получи. 

Според експертите броят на ражданията не се увеличава достатъчно бързо поради

финансови ограничения, които карат много градски семейни двойки да се въздържат от второ дете. 

„Промяната е наложителна“, казва И, чиято книга „Голяма страна с празно гнездо“, критикува политиката за семейно планиране, водена в страната. 

„Селективната политика на две деца, водена от правителството, се оказа провал. Пълната отмяна на политиката на едно дете е единственото разумно решение на китайската демографска криза“, посочва той. 

По-рано този месец Ян Вънчжуан, високопоставен държавен чиновник в сферата на семейното планиране, призна, че Китай трябва да действа бързо, за „да отговори на голямото демографско предизвикателство, пред което страната е изправена“. 

Според Лян очакваното решение на Пекин да отмени политиката на едно дете е позитивна и отдавна назряла крачка. Но дори и пълен преход към национална политика на две деца ще бъде недостатъчен за пречупване на наложилата се вече демографска тенденция. 

„В момента много хора не желаят да имат повече деца, дори и ако са насърчавани за това. Така че, на практика, въвеждането от правителството на политика на две деца все още няма да има голям ефект“, казва той. 

Миналата година китайската Академия за социални науки предупреди, че

Китай е на прага да попадне в т.нар. „капан на ниската раждаемост“ –

порочен кръг, от който страните трудно успяват да се измъкнат. 

Новината за предстоящата промяна на политиката е слабо утешение за около 2-та милиона „осиротели“ родители, които са загубили единственото дете, което Комунистическата партия им е позволила да имат. 

„Твърде късно е. Политиката вече с нищо не може да ни помогне“, казва 58-годишният Хо Даочжун от провинция Хънан, чийто единствен син се е самоубил през 2013 г. 

Всяка година около 76 хил. двойки се присъединяват към редиците на т.нар.„шиду“ семейства, чието единствено дете е умряло. 

„Той беше едва на 30, когато почина. Всичките ни надежди се сринаха“, казва Хо. „Нищо вече няма значение. Ние сме живи, но се чувстваме мъртви отвътре.“