З апочнали като недоволство на ученици срещу проблемите в образователната система, протестите във Франция вече представляват мащабна вълна от обществен гняв, която поставя правителството пред огромно изпитание. Стотици хиляди жители на страната излязоха по улиците, настоявайки за по-добри условия на живот и повече социална справедливост. На фона на избухналите сблъсъци между демонстранти и полиция, основният въпрос вече не е само кога напрежението ще отслабне, а дали Франция не навлиза в продължителна политическа криза, чиито последици могат да се усетят и извън границите ѝ.
France will put in place partial curfews in some areas after weekend protests deteriorated into riots in Paris and other cities, Prime Minister Sebastien Lecornu told reporters https://t.co/kWJJxceYAU
— Bloomberg (@business) October 19, 2026
- От училищните стаи до улиците
Началото на сегашната протестна вълна беше поставено през септември, когато ученици от гимназии в предградия на Париж започнаха да организират демонстрации срещу влошаващите се условия в образователната система. Недоволството им беше насочено срещу недостига на преподаватели, препълнените класни стаи, лошото състояние на училищните сгради и недостатъчното финансиране. Протестите обхванаха голяма част от страната, като към тях се присъединиха учители, родители, синдикални организации и представители на различни обществени движения. На 5 октомври учебният процес беше нарушен в близо 600 гимназии, което показа, че демонстрациите придобиват национални измерения. Повратният момент настъпи на 17 октомври, когато те прераснаха в масови протести срещу поскъпването на живота и състоянието на обществените услуги. В Париж, Лион, Марсилия и други големи градове се стигна до безредици, палежи и разграбване на магазини, което повдигна сериозни въпроси за способността на властите да поддържат обществения ред.
„Това, което превърна един спор за състоянието на образователната система в национално протестно движение, беше съвпадането му със стачка в публичния сектор срещу проектобюджета за 2027 г., предвиждащ съкращения в размер на 54 млрд. евро и четвърто поредно замразяване на възнагражденията на държавните служители. Така, недоволството на учениците от недостатъчното финансиране на училищата и оплакванията на синдикатите от недостига на средства на практика се оказаха две проявления на един и същ проблем“, отбеляза за Vesti.bg д-р Марал Карими, анализатор и преподавател от университета в Торонто. Истината е, че причините за случващото се са многопластови. Франция от години се сблъсква с нарастващо социално неравенство, недоволство от високите цени и усещане, че политическите институции не защитават интересите на обикновените граждани.
В този контекст настоящите събития все повече напомнят за протестите на „жълтите жилетки“, които разтърсиха Франция през 2018 г. Тогава високите цени на горивата доведоха до масови демонстрации срещу социалното неравенство и управлението на президента Еманюел Макрон. Днес се наблюдава сходен процес: конкретни искания се превръщат в символ на натрупано разочарование от политическата система. „Протестите на „жълтите жилетки“ бяха свързани с разходите за живот и с някои спорни решения на държавния глава. Демонстрациите срещу пенсионната реформа през 2023 г. бяха предизвикани от прокарването на законодателни промени без гласуване в парламента, а протестите срещу бюджета през есента на 2025 г. бяха насочени срещу политиката на бюджетни ограничения. Всяко едно от тези движения беше овладяно, но нито един от проблемите, които ги породиха, не беше решен. В резултат на това недоволството не изчезна, а продължи да се натрупва“, подчертава д-р Карими. Според нея, основната разлика днес се крие в това кои хора излизат заедно на улицата. „Когато едно движение обединява ученици и пенсионери, вече не става дума за напрежение в отделен сектор, което може да бъде потушено чрез отстъпки към конкретна група“, допълва тя.
Widespread anti-government protests across France descended into riots over the weekend, with damage to historic properties and thousands of arrests. CBS News' @RamyInocencio has more. https://t.co/C8aSSyPhvQ
— CBS News (@CBSNews) October 19, 2026
- Задълбочаващи се проблеми
Ескалацията на насилието постави премиера Себастиан Льокорню в изключително сложна ситуация. От една страна, правителството трябва да възстанови обществения ред и да предотврати нови безредици. От друга, прекомерната употреба на сила крие опасност да увеличи недоволството и да привлече нови участници към протестното движение. След последните събития, властите предприеха по-строги мерки за сигурност и дори беше въведен частичен вечерен час в някои райони. Макрон осъди насилието и обеща, че виновните за погромите ще бъдат наказани, но същевременно призова за диалог. Това е явно доказателство, че властите осъзнават необходимостта от постигането на трайно споразумение, въпреки че засега акцентът остава върху възстановяването на реда. „Няма как да се намери политическо решение на днешното недоволство. След изборите през 2024 г. нито една партия не разполага с парламентарно мнозинство. Това означава, че постигането на консенсус относно държавните разходи или данъчната политика е практически невъзможно, а никоя формация не е в състояние да използва протестите за вземането на конкретни управленски решения. Като се има предвид, че през април 2027 г. ще се проведе президентски вот, най-вероятният печеливш от тази ситуация е крайната десница, която ще се опита да насочи общественото недоволство срещу имигрантите, вместо срещу икономическия модел, породил проблемите“, смята д-р Карими.
Макрон няма право да се кандидатира за трети пореден мандат, но общественото недоволство от управлението му несъмнено ще се превърне във важен фактор в предизборната кампания. Именно то е основната причина за растящата популярност както на крайнодясната формация „Национален сбор“, така и на радикалната лява партия „Непокорна Франция“. Двете политически сили имат различни възгледи за бъдещето на страната, но споделят критично отношение към настоящия политически модел. Съществува и по-широк европейски контекст. През последните дни демонстрации, свързани с високите разходи за живот и социалните проблеми, се проведоха и в Италия, Белгия, Испания и други държави. Въпреки сходните искания, засега няма достатъчно основания тези прояви да се разглеждат като единно международно движение. Те, обаче, показват, че причините за събитията във Франция не са изолирано явление. „Зад всичко това се крие нещо, което прилича повече на присъда, произнесена от цяло поколение, отколкото на обикновено недоволство. Става дума за млади хора, на които е било обещано, че образованието е пътят към по-добър живот, но които сега виждат как стълбата към успеха се разглобява, докато все още стоят върху нея. Това са младежи, които наблюдават в реално време моралната катастрофа в Газа, докато правителствата си затварят очите за случващото се. Същевременно им се казва, че изкуственият интелект ще преобрази пазара на труда по начин, който ще обезсмисли тяхното образование“, подчертава д-р Карими.
Widespread anti-government protests across France descended into riots over the weekend, with damage to historic properties and thousands of arrests. CBS News' @RamyInocencio has more. https://t.co/C8aSSyPhvQ
— CBS News (@CBSNews) October 19, 2026
- Криза на доверието
В опит да намали напрежението, френското правителство обяви няколко конкретни мерки, включително наемането на над 3000 преподаватели в училищата с най-сериозен недостиг на персонал. Предвидени са и промени в организацията на учебния процес. Проблемът е, че подобни предложения вече няма как да удовлетворят всички протестиращи, тъй като списъкът с исканията им непрекъснато се увеличава. Към момента няма основания да се смята, че демонстрациите ще приключат скоро. Ключов момент ще бъде 5 ноември, когато най-големите синдикати във Франция призовават за стачки и демонстрации в цялата страна. Те настояват за повишаване на заплатите и пенсиите, защита на обществените услуги, по-справедлива данъчна политика и преразглеждане на бюджетните приоритети.
Експертите също така алармират, че Франция е изправена пред сериозни проблеми с бюджетния дефицит и държавния дълг, а политическата нестабилност ги задълбочава. „Десетилетията на неолиберални политики подкопаха образованието, здравеопазването и публичната инфраструктура в цяла Западна Европа. А решението, което се предлага днес, е още по-строги бюджетни ограничения и превръщането на имигрантите в изкупителна жертва, придружени от настойчивото твърдение, че друга алтернатива не съществува. Когато 87% от арестуваните през първите седмици на протестите са непълнолетни, а „Хюман Райтс Уоч“ документира случаи на 15-годишно момче, загубило ръката си вследствие на експлозия на полицейска зашеметяваща граната, както и на 14-годишно дете, чиято челюст е разбита от граната със сълзотворен газ, изстреляна от близко разстояние, ставаме свидетели на държава, която отговаря на въпросите за бъдещето с мерки за опазване на обществения ред. Именно в това се състои кризата на доверието. И тя далеч не е само френски проблем“, заключава д-р Карими.
