Г ражданите могат да бъдат спокойни, все още не сме утвърдили нито цена, нито срок за въвеждане на толтакси в България.
Това зави министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова, съобщиха от пресцентъра на МРР.
Тя посочи, че със съдействието и експертизата на Световна банка ще бъде направен цялостен финансов анализ, бизнес модел, анализ на трафика и анализ на това какъв вид толсистема може да бъде въведена, както и какъв вид електронно заплащане за използване на републиканските пътища може да се приложи.
Анализът ще даде конкретен модел и предложение от коя година можем да въведем толсистемите на заплащане.
Една от възможностите в тази посока е да се използва преход и се премине от винетки към толтакси плавно, т.е. в първите години за леките автомобили да се запазят винетните стикери, а тежкотоварните автомобили да заплащат такса за движение, а не за време, както досега. "Това е един от вариантите, които ще бъдат разгледани", уточни Павлова.
Има два много важни нюанса, откъдето ще дойдат изчисленията за това колко ще плащат леките и товарните автомобили, посочи Лиляна Павлова. Тя призова да се прави разграничение за вида толтакси.
"Ако имаме ново строителство на тунел, например, или нова магистрала от точка "А" до точка "Б", с дължина 100 км, изградена от частен инвеститор, за преминаване по нея ще се плаща толтакса, която е на база изминато разстояние. Това е стандартният начин за заплащане. В този случай в цената на толтаксата влиза инвестицията, направена за строителство на съоръжението, неговото управление и поддръжка. При това положение, след анализ, цената може да бъде, примерно, 10 ст. на км за леки коли.
Когато обаче ние въведем толтакса за цялата изградена републиканска пътна мрежа и магистрали, то тогава цената ще е много по-ниска и може да е под 10 ст. за автомобилите, защото в цената няма да влиза сумата, отделена за строителство, а единствено разходите за поддръжка и ремонт", разясни още Павлова.
По думите й целта на експертите е да се въведе справедлива цена за ползването на пътната мрежа от тежкотоварния трафик. Редно е товарните коли над 3,5 т. да заплащат по-висока такса за преминаване, защото пътуват най-много и рушат повече пътната настилка.
Според Павлова леките автомобили е възможно да пътуват с електронна винетка и да продължат да заплащат по-ниска цена за време на преминаване, а тежкият трафик, който най-много пътува и най-много руши пътната мрежа, на принципа, който най-много ползва и уврежда пътната настилка, да заплаща повече.
"Най-важното е да се прави разграничение. Когато става дума за заплащане за определен участък, когато е изграден от инвеститор, в цената ще влиза и строежа на пътния участък, а когато говорим само за една електронна система за заплащане за използването на републиканските пътища - тогава цената ще е много по-ниска", категорична бе Лиляна Павлова.
Тя обясни, че с публично-частно партньорство могат да бъдат изградени пътищата София – Калотина, София – Видин, Велико Търново – Русе, доизграждането на "Хемус", доизграждането на АМ "Черно море".
"Ако дадем шанс да се правят с публично-частно партньорство, тогава за тях ще има толтакса, в която ще са изчислени и разходите за строителство на инвеститора. За старите пътища обаче, които сме изградили и строим в момента, ще има друга цена", каза още Павлова. По думите й 2017 г., ако се вземе решение и се намери инвеститор, който да изгради съответната система, която да бъде одобрена, тя реално ще започне да се прилага от 2018 г. за товарните автомобили, като стартира и промяна на закона. Чак след 2020 г. можем да говорим и за леките автомобили.
