Това твърди в интервю за БТА Дивил Кулев, директор в една от големите частни агенции за маркетингови изследвания и консултации.
По думите му интерес към органични продукти има както от страна на фирмите в хранително-вкусовата промишленост, така и от самите потребители.
От здравословни продукти се нуждаят една доста голяма група хронично болни и възрастни хора, които обаче не могат да си позволят да купуват по-скъпи храни.
Втората група потребители не страдат от здравословни проблеми, но искат да водят природосъобразен начин на живот.
Този пазарен дял е около 10-15% от населението и е особено привлекателен за фирмите в хранителния бранш, твърди маркетинговият експерт.
Именно тези клиенти били склонни да платят по-висока цена, ако са сигурни, че ще купят качествен и здравословен продукт.
Според Кулев изискванията за високо качество не се отнасят за абсолютно всички продукти на пазара, но има тенденция да се търсят определени марки с наложено качество, особено по отношение на млечните и месни продукти.
Голяма част от изследванията, които в момента правим, са насочени именно към разработване на проекти за предлагане на екологично чисти и здравословни продукти, твърди той.
В момента заради кризата този пазар у нас е свит
и не се наблюдава растеж, но именно тук според експертите фирмите могат да намерят своята ниша и да достигнат и до европейските пазари.
Ако директно питаме хората дали по-скъпото е по-качествено, те казват "не винаги", но въпреки това в големите градове наблюдаваме тенденция все повече хранителни стоки да се пазаруват "марково", защото потребителите знаят, че при определени марки надеждността не се променя, обяснява Кулев.
Според наблюдения на маркетинговите експерти нишата за навлизащи фирми в хранително-вкусовата промишленост е именно при органичните и здравословни храни, защото нискоценовият сегмент, за който се борят много от тях, вече е зает.
Печеливша търговска стратегия е и насочването към продукти, предоставящи добавена стойност - например, мляко, обогатено с калций, или зехтин, който спомага за лечението на определени физиологични проблеми.
Марките евтини хранителни продукти са насочени обикновено към определена група хора - пенсионери и нискодоходни граждани, които избират и купуват предимно по цената.
Ако генномодифицираните храни не са скъпи, те ще се купуват именно от тази група потребители. От друга страна възрастните хора са доста консервативни и ако фирмите бъдат задължени да изписват на продуктите си, че в тях има ГМО, най-вероятно те няма да се купуват - освен ако не са страшно евтини, коментира Кулев.
В Европа все повече се търсят екологично чисти и органични продукти и по-добрият ход ще бъде България да се наложи като такъв тип производител, отколкото да се насочи към ГМО храните, които изискват конкуренция с големи масови производители, съветва маркетинговият анализатор.
Европа е основният пазар за българските продукти, а за разлика от останалия свят Старият континент е доста по-консервативен по отношение на ГМО, заключи Дивил Кулев.
Източник: БТА
Последвайте ни
