КЗК: Не можем да установяваме "кои са монополистите"

КЗК не е оправомощена да приема решения, с които да установява "кои са монополистите" или "кои са господстващите предприятия", извън случаите, в които се проучва евентуално извършено нарушение по ЗЗК или по Договора за функционирането на ЕС (ДФЕС.

Това пише в позиция на антимонополната комисия, получена днес в БТА по повод изказванията на служебния премиер Марин Райков.

Нито Законът за защита на конкуренцията (ЗЗК), нито правото на ЕС забраняват монополното или господстващото положение на предприятията, се казва в документа.

Аналогично на Европейската комисия (ЕК), КЗК няма правомощия да прилага правилата на конкуренцията по отношение на самото пазарно положение на фирмите, без да е установена злоупотреба.

Позицията на комисията е във връзка с отправените в публичното пространство призиви към Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) "да се самосезира и да даде отговори - кои са монополистите, какви картелни споразумения се взимат".

КЗК счита за необходимо да изясни правомощията, които са й възложени по силата на Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) и правото на Европейския съюз (ЕС). Комисията е независим специализиран държавен орган, който прилага националното и европейското право на конкуренцията, се припомня в позицията.

Съгласно приложимото в страната право на конкуренцията, монополно е положението на предприятие, което по закон има изключителното право да извършва определен вид стопанска дейност.

Монополното положение се предоставя само от Народното събрание със закон в случаите по чл. 18, ал. 4 от Конституцията на Република България.

Господстващо е положението на предприятие, което с оглед на своя пазарен дял, финансови ресурси, възможности за достъп до пазара, технологично равнище и стопански отношения с други предприятия може да попречи на конкуренцията на съответния пазар, тъй като е независимо от своите конкуренти, доставчици или купувачи.

КЗК постановява решения, с които установява извършени нарушения по ЗЗК или ДФЕС и налага предвидените в закона санкции, пише в позицията.

От началото на 2012 г. до настоящия момент КЗК е постановила 28 решения в областта на антитръста (злоупотреби и забранени споразумения) и е наложила имуществени санкции за извършени нарушения в общ размер на 20 745 418 лв.

КЗК е член от Европейската мрежа по конкуренцията (ЕМК) и осъществява своите функции в тясно сътрудничество с ЕК и останалите национални органи по конкуренцията на държавите членки на ЕС, се напомня в позицията.

В качеството си на национален орган по конкуренцията КЗК е гарант за прилагането на антитръстовите забрани - забраната за злоупотреба с монополно или господстващо положение  и забраната за антиконкурентни споразумения между предприятия, в съответствие с практиката на ЕК и на Съда на Европейския съюз.

Отчитайки приноса на КЗК към работата на ЕМК, Комисията нееднократно е канена като докладчик по значими казуси в Консултативния комитет по ограничителни практики и господстващо положение, организиран от Генерална дирекция "Конкуренция" на ЕК.

Последният докладван от КЗК случай (от 4 март 2013) е по дело C.39530 MICROSOFT TYING (Решение за налагане на имуществена санкция за неизпълнение на решение за одобряване на поети задължения от страна на Майкрософт Корпорация), се напомня в позицията.