Mиналата седмица бе белязана от едно паметно събитие в историята на общата европейска валута. На 14 януари стойността на еврото се понижи до 1,17 долара - стойността, на която тя бе въведена на 1 януари 1999 г.
Ако се върнем в онези дни, прохождащата валута бързо отслабна, за да достигне паритет с долара в началото на 2000 г. и да потъне до ниво от 0,83 цента през октомври същата година. Рязкото понижаване на стойността на еврото не бе удобно за никого:
Европейската централна банка (ЕЦБ) се безпокоеше за инфлацията, идваща от повишаващите се цени на вноса; други страни се тревожеха за намаляващата си конкурентоспособност.
Затова големите централни банки по света предприеха програма за координирана интервенция с цел да се спре пропадането на единната валута. Този път чувствителното поевтиняване на еврото е по-постепенно, но по всяка вероятност ще се окаже и по-трайно. Достигането на паритет с долара тази година изглежда доста правдоподобен сценарий. И политиката, и икономиката подкопават единната валута.
Непосредствената заплаха е политическа - несигурността за последиците от изборите в Гърция на 25 януари
Вредите от евентуалното излизане на тази страна от еврозоната, макар и по-малки, отколкото биха били през 2012 година, ще са все така огромни. Към момента такова събитие като че ли е малко вероятно. Сириза, крайнолявата партия, която изглежда ще спечели най-много места в парламента, заявява твърдо, че иска Гърция да остане в еврозоната (така както и едно много голямо мнозинство от гърците). Откъм германското правителство се чуват много гласове, които успокояват, че еврото е неприкосновено.
Рисковете от ненадейно излизане обаче са дискомфортно реални.
От по-висока минимална заплата до спиране на приватизацията, политическите мерки, които предлага лидерът на Сириза Алексис Ципрас, ще влошат състоянието на държавните финанси на Гърция - и ще изискват още жонглиране, за да продължи страната да изпълнява задълженията си по спасителните пакети, от които зависи способността й да остане част от еврозоната.
Дори Гърция да не излезе, предпазливите инвеститори може да се отърват от активите си в евро, а това би тласнало единната валута още по-надолу. По-важни са икономическите основи и да бъде даден политически отговор, внушаващ доверие.
Настъпи дефлация (цените в еврозоната се понижиха с 0,2% през годината до декември) и, предвид факта, че германската икономика е колеблива, перспективите пред региона за икономически растеж изглеждат още по-слаби. Въпреки смрачаващата се картина обаче, няма признаци политиците да проявят смелост.
Няма и големи идеи за даване на тласък на единния пазар или за насърчаване на инвестициите. Вместо това всички очи са насочени към ЕЦБ и нейната готовност да печата пари, за да купува суверенни облигации.
На 14 януари Съдът на ЕС постанови в предварително решение, че купуването на суверенни облигации от ЕЦБ би било законно.
Това трябва да направи по-лесно за централната банка да постави началото на програма за купуване на облигации в голям мащаб. Количественото облекчаване може да започне преди края на месеца. В САЩ то помогна за повишаване на цените на акциите и свали цената на кредитите за компаниите.
Предвид недостатъчната развитост на капиталовите пазари в Европа, основният начин, по който количественото облекчаване вероятно ще прогони дефлацията, е чрез отслабване на еврото. Вносът ще струва повече, а износът - и икономиката - ще получат едно рамо.
Една история за слабо минало
Ще е по-добре със, отколкото без количествено облекчаване, както за Европа, така и за останалия свят. Всички ще спечелят, ако еврозоната избегне повторното си изпадане в криза.
Ако еврото обаче потъне още по-надолу, Европа по всяка вероятност ще разчита още повече на износа за своя икономически растеж.
Регионът вече спестява много повече, отколкото инвестира: благодарение на отстояваните от Германия строги мерки за икономии в периферните икономики и отказа й да увеличи инвестициите у дома, излишъкът на еврозоната по текущата сметка скочи до 2,5% от нейния брутен вътрешен продукт (БВП).
Това е гигантска промяна: през по-голямата част от 16-годишната си история, еврозоната бе в баланс. В случай че еврото поевтинее до паритет с долара, дори ако вътрешното потребление остане слабо, този излишък вероятно ще нарасне още повече. На даден етап слабостта на единната валута ще предизвика напрежение с други, по-специално с американците.
Възходът и падението на еврото е достойна за съжаление история, а поуката от нея е, че избягването на трудни решения си има цена. Когато времената бяха добри, европейските лидери се въздържаха от структурни реформи.
По време на кризата те винаги правеха просто толкова, колкото бе необходимо за предотвратяване на катастрофата, но не и достатъчно, за да бъде избегната дефлацията и стагнацията. По-слабата валута ще помогне, но тя е много по-малко добра от едно балансирано възстановяване на Европа, основано на сериозни инвестиции и вътрешни разходи.
криза, която тихо расте" />
