Гя яма част от жалбите на потребители от сайтове за колективно
пазаруване и интернет магазини се оказват основателни, заяви в
интервю за агенция "Фокус" Боряна Даутова от Комисията за защита на потребителите.
По отношение на сайтовете за колективно пазаруване
оплакванията най-често са свързани с продажбата на голям брой
ваучери, които след това търговецът не може да обслужи.
В такива
случаи много често търговците сами удължават срока на действие на
ваучерите.
Санкция за такова нарушение КЗП не е налагала досега, тъй като обикновено проблемите се уреждат доброволно.
Друг повод за оплаквания е предоставянето на некачествена услуга.
Потребителите трябва да имат предвид, обаче, че не могат да очакват същото качество, закупувайки
услуга, която е със 70% по-евтина от
нормалната цена, посочва Даутова.
Жалби има също за отделни случаи на отказ от предоставяне на стоката или
услугата.
КЗП получава и доста жалби, свързани с публикувана невярна или
подвеждаща за потребителите информация, която най-често е свързана с
процента на намалението (отстъпката).
Случва се да има невярна информация и по отношение на
параметрите на предлаганата услуга.
КЗП има възможност да наложи
административни санкции, тъй като търговецът е длъжен в 30-дневен срок
да предостави на потребителя стоката или услугата, която е обект на
договора.
Често нарушенията са свързани с липса на информация относно правото на
потребителя да се откаже от този договор и съответно за начина, по който да го направи.
В самата оферта търговецът също би следвало да се идентифицира и да предостави
информация за себе си.
Това позволява при проблем потребителят да се обърне директно към търговеца, а не към сайта за
колективно пазаруване.
При сайтовете за колективно пазаруване често се
използват заблуждаващи търговски практики в някои от посланията по
отношение на предлаганите намаления, на цената или на
някаква характеристика на стока.
Във всяка една от офертите има брой продадени ваучери и тази цифра, смея
да твърдя, обикновено не съвпада с реалното число, отбелязва Даутова.
По думите й това всъщност е броят запазени ваучери, което не означава, че след това
хората са ги купили.
Източник:
ЕПА/БГНЕС
