Китайците настъпват. Вече не с ресторанти, а с пари в брой, които предпочитат да ги инвестират на Балканите.
България не прави изключение - китайските вложения в страната са се увеличили с цели 320%.
Следната статистика не говори особено добре за интереса на германските инвеститори към България:
През 2011 г. от България към Германия са изтекли повече парични средства, отколкото в обратната посока. От българска гледна точка дефицитът възлиза на 56 млн. евро.
Така по отношение на инвестициите германските фирми остават далеч зад тези от Холандия, Русия и Австрия.
Сред "отличниците" е и Китай - само за една година китайските инвестиции в България са скочили близо 4 пъти.
Защо китайците идват тъкмо сега?
До 2010 г. китайските инвестиции в България са включвали една фабрика за стъкло, един соларно-енергиен парк и заводи за производство на телевизори и климатици.
Като цяло китайските капитали за периода 1996-2010 г. възлизат на едва 17,5 млн. евро.
През 2011 г. вложенията на азиатската страна в България вече надхвърлят 70 млн. долара, след като китайци стъпват и в автомобилостроенето и земеделието.
Ръстът възлиза на цели 320%, похвали се наскоро посланикът на Китай в София Гуо Йеджоу. Това е забележително увеличение, като се има предвид факта, че в същото време китайските инвестиции са нараснали средно с 53% за Европа и с 94% в страните от Европейския съюз.
Сред най-големите "ловци" на китайски инвеститори са Гърция, Румъния и България, написа наскоро и италианската агенция ТМ нюз, цитирана от БТА.
Но защо китайците идват тъкмо сега? Едно от обясненията е, че Китай е единствената страна, която продължава да постига сравнително висок икономически ръст.
Друга възможна причина е глобалната криза - докато еврозоната боледува, Пекин използва възможността да стигне до европейските пазари. А това е добре дошло за балканските икономики, загърбени от Стара Европа заради кризата.
През задния двор
По този повод много специализирани издания вече пишат за китайски инвестиционен десант в Югоизточна Европа.
Гърция, която сключи стратегическо партньорство с Китай, е само един от примерите в това отношение. Интересите на Пекин са свързани с контейнерните пристанища в Пирея и Солун и строежа на офшорен комплекс от вятърни електроцентрали с мощност между 200 и 300 мегавата.
В Румъния китайците финансират с 1 млрд. евро строежа на нова голяма топлоелектрическа централа и влагат средства в изграждането на ветрогенераторни паркове, в инфраструктурата, селското стопанство и минното дело.
На Сърбия китайската Exim Bank отпуска кредит от 1 милиард евро за модернизиране на две електроцентрали и за построяването на мост над Дунав. Китайски консорциум участва и в проекта за нова топлоелектрическа централа на стойност 2 милиарда евро. Македония пък внася китайски автобуси, а по протежението на р. Вардар Китайската банка за развитие ще инвестира 1,5 милиарда евро в 12 водни електроцентрали.
Китайският юан стигна и до Словения, а в Хърватия китайци ще разширяват транспортната мрежа с нови пътища, ж.п.-линии, летища и пристанища.
През Бойница и Ловеч към Европа
И България има принос за китайското настъпление към Европа. В края на миналата година беше прерязана лентата на първата държавна китайска инвестиция в размер на 10 млн. евро за отглеждане на царевица, люцерна и слънчоглед в един от най-бедните селски райони на ЕС - край видинското село Бойница.
Бойница обаче е в Европа, а земеделските площи в региона са сред най-евтините в целия ЕС - 1500 евро на хектар срещу 12 000 евро в Гърция и 41 000 евро в Холандия, да речем.
От тази година България е врата и за китайските автомобили в Европа. Статистиката отчете, че 300 българи карат вече автомобили от марката "Грейт уол", сглобявани в завода край Ловеч.
При пълно натоварване след време производството може да достигне 50 000 автомобила годишно. В бъдеще китайците възнамеряват да изнасят ловешките си автомобили - най-напред в Румъния и Турция, а по-късно и в Швеция, Норвегия, Великобритания и Германия.
С други думи - докато Брюксел следи как върви напредъкът в новите страни-членки и страните-кандидатки за членство в ЕС, Пекин инвестира в икономиките им.
Запитан за какво му е на Китай България, китайският посланик в София Гуо Йеджоу признава, че "Китай се нуждае от всички, които могат да му помогнат да завоюва нови пазари".
