Българският мобилен пазар е седмият най-бурно развиващ се на планетата за изминалите пет години, пише Dnevnik.bg.
Това показва последниятдоклад за развитието на информационните технологии на Конференцията на ООН за търговия и развитие (ЮНКТАД).
В същото време обаче страната ни сериозно изостава в достъпа на населението до интернет.
Без особени изненади, най-бурно развиващите се пазари на мобилни услуги се намират в развиващи се икономики и такива в преход, където либерализацията на телекомуникационните пазари е започнала през последните години.
От ЮНКТАД обясняват тенденцията с факта, че в големите икономики по света мобилните пазари са се развили много по-рано, ето защо през последните години при тях няма съществено разширяване.
Към края на миналата година наситеността на мобилните услуги в България достига 142%.
По данни на ООН броят на мобилните абонати в страната е 10,8 млн., като средният годишен ръст за периода 2003 г.-2008 г. е над 30%.
Това обаче се дължи на малкият брой на абонатите в началото на този период - едва 2,8 млн. души.
За цялата 2008 г. например клиентите мобилните оператори в страната са се увеличили само с 650 хил., показват данните на ЮНКТАД.
На първо място в класацията е Черна гора, където наситеността на мобилните услуги достига 234,7%.
В последната класация на SeeNews за най-приходните компании в Югоизточна Европа именно телекомите бяха основните представители за Черна гора.
След малката балканска държава се нареждат страни като Катар или Бахрейн.
Едва 25% от българите имат достъп до интернет към края на 2008 г., отчита ЮНКТАД.
Въпреки че през последните пет години страната ни показва значителен напредък в това отношение, общата наситеност на услугата все още е ниска в сравнение с други страни от региона.
Всъщност от всички европейски страни, за които ООН е публикувала данни, единствено Румъния и Кипър имат по-лоши показатели от България.
Наскоро Оксфордският университет публикува проучване, според което страната ни е на челните места в света по най-качествен широколентов интернет.
И в този доклад обаче се изтъква ограниченият достъп до услугата като основна спънка за България.
