От СЗО настояват още в кината да се показват реклами против тютюнопушенето, а марките цигари, които пушат героите, да не се виждат на екрана. "Светът на киното и модата не могат да бъдат обвинени, че водят до рак, но те не бива да рекламират продукт, който причинява тази болест", смятат здравни експерти. Изследване на индийската киноиндустрия показва, че в 320 от 400-те наскоро заснети филма се пуши, а в Индия всеки ден на кино ходят около 15 млн. души.
Рамковата конвенция за контрол над тютюна, чийто текст се доработва този месец в Женева, е част от глобална стратегия, която за първи път ще бъде под егидата на световната организация. С нея се предвижда да бъдат въведени международни норми за данъчното облагане на тютюна, рекламата на цигари и борбата с контрабандата на тютюневи изделия.
По приблизителни данни от болести, причинени от тютюнопушене, годишно умират 5 млн. души. През следващите 20 години това число обаче може да се удвои, предупреждават от СЗО. 70% от бъдещите жертви се очаква да бъдат в развиващите се страни.
Идеята за забрана на филмите с цигари обаче не е новост. Под формата на реклами, отпечатвани в "Ню Йорк таймс" и браншовите издания "Върайъти" и "Холивуд рипортър", инициативата Smoke Free Movies (Филми без тютюнев дим) призовава за подобни ограничения в рейтинга на филмите и разкрива, че пушенето е неразделна част дори от най-новите филми - претенденти за "Оскари" ("Чикаго") или касови хитове ("Не умирай днес").
В подобни кампании (често със закъснение) се включват водещи имена от филмовата индустрия. В коментар за "Ню Йорк таймс" миналото лято сценаристът на "Първичен инстинкт" Джо Естерхаз пише: "Цигара в ръцете на холивудска звезда на екрана е оръжие, насочено към 12- и 14-годишните." Естерхаз някога е бил "войнстващ пушач", но ракът на гърлото, който му откриват, променя позицията му. Днес, макар че след успешна оперативна намеса е излекуван, той е убеден: "Пушенето трябва да бъде незаконно, както хероинът".
От рак на гърлото на 57 години умира един от киноидолите на ХХ век - актьорът Хъмфри Богарт. Той е звезда в 70 филма от първата половина на века ("Казабланка", "Малтийският сокол"), като на екрана често е обвит в гъсти облаци дим - особено ефектни в черно-белите ленти, - а по множество рекламни снимки и плакати държи в ръка цигара.
Дамите също не остават назад, като използват цигарите, за да демонстрират непокорство и характер или за да изглеждат прелъстителни (вж. Одри Хепбърн в "Закуска в "Тифани", Бети Дейвис във "Всичко за Ева", Вивиан Лий в "Трамвай Желание" или Мерилин Монро в "Проклетите седем години"). В класическа сцена от "Да имаш и да нямаш" (1944 г.) съпругата на Богарт - Лорън Бакол, се появява на вратата на хотелската му стая с въпроса "Някой да има огънче?".
Неотдавна здравният министър в Италия се закани, че всяка сцена с пушещия Хъмфри Богарт по телевизията и в кината ще бъде придружавана с предупреждение: "Внимание, това е пропаганда в полза на пушенето". Актьорът Джанкарло Джанини ("Ханибал"), който също е запален пушач, контрира, че такава мярка би била нелепа, когато всеки има възможност да отиде в магазина и да си купи цигари.
Гари Купър, Юл Бринър и Стив Маккуин са само някои от кинолегендите, починали от болести, свързани с цигарите. Пушенето на екрана обаче достига своя апогей през 70-те и в началото на 80-те години, когато компаниите производителки плащат луди пари, за да пласират марките си в хитови филми. Типични примера са "Филип Морис", които дават 350 000 долара, за да "пласират" свои продукти във филма за Джеймс Бонд "Упълномощен да убива", и Силвестър Сталоун, който приема 500 000 долара от "Brown and Williamson", за да пуши техните цигари в пет от филмите си.
В края на 80-те на тази практика се слага край, но компаниите продължават да атакуват актьорите и създателите на филми, като ежемесечно им изпращат безплатни цигари или осигуряват количества за снимачните екипи. Резултатът е, че през 90-те цигарите присъстват в 90% от холивудските продукции. Освен това във филмите кинозвездите пушат тройно повече от обичайното, но на екрана не се вижда да страдат от лош дъх, петна по зъбите, бръчки по кожата или импотентност.
Проблемът, колкото и да е изненадващо, е налице и в анимационното кино (където в 68% от случаите алкохол или цигари употребява поне един от героите), както и в детските филми, където всеки пети съдържа сцена, в която се пуши. В Северна Америка, където се създава холивудската продукция, пуши около 28% от населението, като 85% са на възраст под 18 години.
Джон Гилгуд поддържаше великолепния си глас с ежедневна доза турски цигари, а когато почина на 96 години, в никой некролог не се споменаваше, че е бил пушач, казва друг знаменит британски актьор - сър Иън Маккелън. В есето "Димни сигнали" на сайта му Mckellen.com изпълнителят на ролята на магьосника Гандалф във "Властелинът на пръстените" припомня, че дори хобитите в сагата на Толкин пушат лули. "Не съм чул възражения нито от снимачния екип, нито от антицигареното лоби. Може би те обичат Толкин повече, отколкото мразят пушилиста", заключава Маккелън.
