"Кариерата" на Осама като терорист не е започнала през 1990-91 г., пише тези дни индийското англоезично онлайн издание "Хинду" под заглавие "Създанието на име Осама".
Всяко правдиво описание на биографията му не бива да пренебрегва неговата дейност през 80-те години, когато той бе пратеникът на ЦРУ в Афганистан, призван да финансира и надзирава съпротивата срещу съветските войски, твърди авторът на статията Шамсул Ислям, преподавател в департамента по политически науки в университета в Делхи.
Безпрецедентните гибел и разрушения в два американски града на 11 септември разтърсиха разума на световната общност, пише Шамсул Ислям и добавя:
"Това бе най-смъртоносният, безсърдечен и смел терористичен удар по самия нервен център на най-влиятелната световна нация. САЩ, които обещават да гарантират сигурността на света, се оказаха неспособни да преградят пътя на терористичните удари у дома си в продължение на повече от 40 минути, когато терористите имаха свободен достъп до основните летища, като отвлякоха не един или два, а четири пътнически самолета, използвани като летящи бомби." Ето и как продължава статията в "Хинду":
На управляващите в САЩ обаче не им отне много време да разпознаят почерка зад тези терористични актове. Това бяха "злите" сили на "ислямския тероризъм", предвождани от Осама бин Ладен.
Праволинейните US медии продължиха тази линия с обяснения в контекста на тезата за "сблъсъка между цивилизациите" на Самюъл Хънтингтън. Имаше спешни призиви за "сформиране на глобален съюз, който да използва всички оръжия - дипломатически, политически, икономически, образователни, разследване и, където е наложително, сила - за да се преследват и изкоренят престъпният тероризъм и неговите поддръжници..."
Изненадващото е обаче как в САЩ, меката на информционните технологии, с техните суперкомпютри и всякакви бази данни, са до такава голяма степен лишени от спомени за Осама бин Ладен. Медиите в САЩ тези дни са пълни с биографични очерци за Осама бин Ладен, в които той се появява на световната сцена през 1990 г., противопоставяйки се на войната в Залива, и след това се превръща в антизападно настроено чудовище, което в крайна сметка се прицелва в САЩ в един "Черен вторник".
До ушите на мнозина обаче може би не е достигал фактът, че "кариерата" на Осама като терорист не е започнала през 1990-91 г. Всяко правдиво описание на биографията му не бива да пренебрегва дейността му през 80-те години, когато той бе пратеникът на ЦРУ в Афганистан, призван да финансира и надзирава съпротивата срещу съветските войски.
Всъщност, има много хляб в хипотезата, че съвременният ислямски джихад е вторичен продукт от интригите, с които Западът е целял да задържи ислямските държави в своята сфера на влияние, лишени от всякакъв вид демократични процеси. А освен това от време на време да ги използва и като момче за бой, когато се налага да се отвлича вниманието от темите, повдигнати от движението на антиглобалистите.
Революционната асоциация на жените на Афганистан (RAWA.org), която има дългогодишни традиции като опозиция на талибанския режим и си плаща за това с кръв, повдигна тази тема в прессъобщението си от 14 септември. Като заклеймява терористичното нападение, декларацията им в същото време обаче подчертава факта, че:
"народът на Афганистан няма нищо общо с Осама и неговите ученици. Но за зла участ сме длъжни да кажем, че именно правителството на САЩ подкрепи пакистанския диктатор ген. Зия ул-Хак в създаването на хиляди религиозни училища, от които изникна талибанския бацил. По същия начин, както е ясно на всички, Осама е бил любимецът на ЦРУ."
Как САЩ и ЦРУ създадоха Осама и неговата мрежа е документирано точно в книгата "Талибани: Военнизираният ислям, нефтът и фундаментализмът в Централна Азия" ( Повече...) от Ахмед Рашид - пакистанец, който е кореспондентът в Пакистан, Афганистан и Централна Азия на "Far Eastern Economic Review" и лондонския "Дейли телеграф".
Тази книга, която бе издадена от "Йейл юнивърсити прес", ясно показва кой в действителност е създателят на Осама. Във великолепното си изложение Ахмед Рашид съумява да покаже фактическите връзки между САЩ и "чудовището", което те са създали. Някои откъси от книгата разкриват прекалено много тайни, за да ги премълчим.
През 1986 г. шефът на Централното разузнавателно управление (ЦРУ) Уйлям Кейси изкачва стъпало нагоре във войната срещу Съветския съюз, като предприема три важни, но в същото време дълбоко секретни мерки. Той убеждава Конгреса на САЩ да оборудва муджахидините с противовъздушни ракети "Стингър" американско производство, с които да свалят съветските самолети, и да осигурят американски съветници за обучаването на партизаните.
Освен това ЦРУ, британските МИ-6 и ISI (пакистанското разузнаване Inter-Services Intelligence) договорили един провокативен план за пренасяне на партизанските борби на териториите на съветските социалистически републики Таджикистан и Узбекистан, мюсюлманските територии под пъпа на съветската държава, откъдето войските на СССР в Афганистан получавали доставките си.
Кейси бил особено доволен от тези новини и по време на следващото си тайно пътуване до Пакистан пресякъл границата с Афганистан заедно с президента Зия, за да инспектира муджахидинските отряди.
"На трето място, Кейси осигурил подкрепата на ЦРУ за една дългогодишна инициатива на ISI за набиране на радикални мюсюлмани от цял свят, които да идват в Пакистан и да се борят редом с афганистанските муджахидини. Вашингтон искаше да покаже, че целият мюсюлмански свят се сражава против Съветския съюз заедно с афганистанците и техните американски благодетели."
Книгата представя и в подробности как безобидните медресета (ислямски духовни семинарии) били превърнати във "ферми" за отглеждане на религиозни партизани.
"... между 1982 и 1992 г. около 35 000 радикално настроени мюсюлмани от 43 ислямски държани, Северна и Източна Африка, Централна Азия и Далечния Изток приеха своето кръщение под огъня редом до афганистанските муджахидини.
Още десетки хиляди радикални мюсюлмани от чужбина пристигнаха да се обучават в стотиците нови мадраси, които военното правителство на Зиа започна да финансира в Пакистан и по границата с Афганистан. Така над 100 000 радикални мюсюлмани щяха да имат директен контакт с Пакистан и Афганистан и да бъдат повлияни от джихада...
В лагерите край Пешавар и в Афганистан тези радикално настроени мъже се срещали и запознавали за първи път, там учели, тренирали и се биели заедно. Това била първата възможност за повечето от тях да научат за ислямските движения в останалите държави и така те установили тактически и идеологически контакти, които щели да им бъдат много полезни в бъдеще. Лагерите станали виртуални университети за бъдещия ислямски радикализъм."
Книгата предлага и интересни подробности за вербуването на Осама от ЦРУ за джихада в Афганистан.
"Сред тези хиляди завербувани чужденци бил и един млад саудитски студент, Осама бин Ладен, син на голям йеменски строителен предприемач, Мохамед бин Ладен, който бил близък приятел на покойния крал Фейсал и чиято фирма станала баснословно богата след договорите за реконструкция и разширяване на светите джамии в Мека и Медина.
ISI отдавна искали принц Турки бин Фейсал (шеф на Истакбарат, саудитското разузнаване) да осигури кралска особа, принц, който да поведе саудитския контингент, за да покаже на мюсюлманите, че кралското семейство също се е отдало на каузата на джихада. Защото досега идвали да се бият само по-бедните саудитци, студенти, таксиметрови шофьори и хора от бедуинските племена.
Но никой разглезен саудитски принц нямал готовност за тежкия живот в афганистанските планини. Бин Ладен, макар да нямал кралски произход, бил достатъчно близо до двора, а и достатъчно богат, за да поведе саудитския контингент. Така че когато той решил да се присъедини, семейството му откликнало с ентусиазъм.
За първи път той посетил Пешавар през 1980 г., където се срещнал с водачите на муджахидините, а впоследствие често се връщал там със саудитски дарения за каузата. Така - до 1982 г., когато решил самият той да се установи в Пешавар.
През 1986 г. той помага в построяването на подземния комплекс от тунели Хост, финансиран от ЦРУ като основен склад за оръжие, тренировъчен лагер и медицински център за муджахидините - дълбоко под планините, в близост до пакистанската граница."
Книгата освен това опровергава твърденията на ЦРУ, че след 1990 г. са нямали контакти с Осама. Изненадващо само няколко седмици преди терористичните актове срещу посолствата на САЩ в Африка, разказва авторът, "през юли 1998 г. принц Турки е посетил Кандахар и няколко седмици по-късно там (с получател тарибаните) пристигнали 400 чисто нови пикапа, все още с регистрационните си номера от Дубай."
Всичко това показва, че всеки смислен ответен удар против световния тероризъм днес ще трябва да започне от задния двор на САЩ, заключава Шамсул Ислям в статията си в "Хинду".
