С мъртоносно създание на нощта, понтианакът е дух, обитаващ сред високите дървета. Той често се повява като красива, чернокоса, бледа жена, облечена в бяло, която привлича млади мъже или деца в горите, за да изпие кръвта им. Илиза само по пълнолуние и край нея обикновено се чуват бебешки викове и женски смях. Казват, че ако звуците са тихи, понтианакът е наблизо, но ако са силни, е далеч. Кучетата вият, когато го усетят, но започват да хленчат с приближаването му. В присъствието на понтианака първо се усеща ароматът на цветето плумерия, който обаче бързо преминава в миризма на разлагащ се труп.
Вампирите са популярен елемент от европейската култура и фолклор. Легендите за тях датират от древността. Има археологически доказателства, че и нашите предци в България са се страхували от тези фолклорни чудовища.
Само че древните легенди нямат почти нищо общо със съвременния образ на вампирите. Това са били зли духове или сенки, които са вдигали мъртвите от гробовете им или са обладавали живите, превръщайки ги в хищници, жадни за човешка плът и кръв. Основно средство срещу тях е било желязото.
Има ли наистина вампири - отговорът ще ви изненада
В Източна Азия също има подобна легенда. При това на чудовището е наречен цял град - Понтианак, който в момента е столица на провинция Западен Калимантан, а в миналото е бил център на могъщ султанат.
Във фолклора се споменава, че понтианакът може да лети. Има дълги нокти, с които пробива дупки в тялото на жертвата, за да достигне кръвта. Понякога разкъсва телата на мъжете. И винаги е жена. Но не каква да е.
„Кървавата графиня“, убила 600 млади момичета
Според преданията понтианак ставала само бременна жена, умъртвена насилствено от мъж. Нейният отмъстителен дух търсел разплата с мъжете и желаел дете. Преданията за понтианак и в момента са изключително популярни в Източна Азия и особено на остров Борнео. Заради специфичните характеристики на въпросния кръвопиещ дух, той често е разглеждан като феминистки символ.
Има и предание, че ако мъж успее да забие гвоздей във врата на понтианак, духът се превръща в красива жена от плът, която при това е чудесна съпруга. Но само докато гвоздеят е на мястото си.
Легендата за град Понтианак започва с Шариф Абдурахман Алкадри. Син на известен ислямски духовник, той търсел място, където да си построи резиденция.
Движейки се край брега на река Капуас, Шариф намерил подходящ терен. Въпросната река е важен търговски път, който можел да бъде контролиран от резиденцията, в близост до речната делта.
Имало само един проблем. Мястото било обитавано от понтианаци. Шариф обаче водел със себе си армия. Войниците първо изплашили духовете, стреляйки по тях с оръдия. След това изсекли високите дървета, в които се криели понтианаците. Като дата на победата над духовете е записан 23 октомври, 1771 г. На разчистеното място Шариф построил дворец и джамия. Двете сгради станали сърцето на град Понтианак.
Големият страх в Европа през XVI в. - върколаците
В тази легенда има повече дълбочина, отколкото изглежда на пръв поглед. В миналото Борнео не бил преобладаващо мюсюлмански. На острова ислямът се сблъскал с по-стари религии като хиндуизма, будизма, християнството и местните шамани. Последните водели жестока война с идващите отвън религиозни учения. Канибализмът бил често срещана тактика на терор в този конфликт и част от шаманските практики на даяките.
Така че битката за основаването на Понтианак може да се е случила наистина, въпреки че едва ли е била между хора и жадни за кръв духове на убити бременни жени.
Стратегическото местоположение позволило на града да процъфти. В момента най-голямата етническа група в него са китайците, като мюсюлманите са около 60% от населението му.
Директорът на Агенцията за младежта, туризма и спорта на Западен Калимантан бил толкова горд с фолклора на Понтианак, че през 2017 г. предлага да се построи 100-метрова статуя на женския призрак в града. Засега идеята не е получила одобрение.
